Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Да?
— Вижте началното време. Извънземният кораб е потеглил малко повече от час след прехвърлянето ни в системата.
Блейн подсвирна.
— Сигурен ли си? Това означава десет минути, за да ни засекат, още десет, за да се свържем с тях, и четирийсет минути, за да се приготвят и да потеглят. Що за кораб може да потегли за четирийсет минути, Джак?
Каргил свъси вежди.
— Поне аз не съм чувал за такъв. Флотът може да го направи, ако поддържа пълна готовност…
— Точно така. Мисля, че към нас се приближава боен кораб. Най-добре съобщи на адмирала, после на Хорват. Уитбред, свържете ме с Бъкман.
— Да? — сърдито отговори астрофизикът.
— Докторе, нужно ми е всичко, което хората ви могат да научат за сламкарския кораб. Бързо. Бихте ли помислили и по въпроса за доста странното им ускорение?
Ученият прегледа цифрите, които му прати Блейн.
— Всичко ми изглежда съвсем нормално. Потеглили са от първата планета на Сламката или от орбитираща в близост луна четирийсет минути след нашето пристигане. Какъв е проблемът?
— Щом са тръгнали толкова бързо, почти сме убедени, че корабът е боен. Иска ни се да вярваме, че не е така.
— Вярвайте в каквото си щете, но цифрите не лъжат, капитане. Или са потеглили след четирийсет минути, или… е, можете да преместите кораба с малко повече от два милиона километра от тази страна на планетата, това ще им даде повече време… но не ми се струва вероятно.
— На мен също. Искам да ми отговорите на този въпрос, доктор Бъкман. Какво би могло да им даде повече време?
— Чакайте да помисля… Не съм свикнал да разсъждавам от гледна точка на космическата техника, нали знаете. Моята област по-скоро са гравитационните ускорения. Хм. — Очите на астрофизика странно заблуждаха и той за миг заприлича на идиот. — Трябва да допуснем период за набиране на инерция и много по-високо ускорение в метода на потегляне. Много по-високо.
— Колко време за набиране на инерция?
— По няколко часа за всеки час забавяне преди потеглянето. Капитане, не разбирам проблема ви. Защо да не пратят научноизследователски кораб за четирийсет минути? Защо смятате, че е боен? В края на краищата, „Макартър“ е едновременно и двете, а на вас ви трябваше ужасно много време, за да потеглите. Аз бях готов много по-рано.
Блейн го изключи. „Ще му извия мършавия врат. После ще ме дадат на военен съд, но ще се оправдая с неизбежна самоотбрана. Ще призова за свидетели всички, които са го познавали. Няма начин да не ме признаят за невинен.“
— Какво откри, Джак?
— Корабът е потеглил за четирийсет минути.
— Значи все пак е боен.
— Така смята адмиралът, господин капитан. Доктор Хорват не беше убеден.
— Аз също, но трябва да сме готови. Освен това ни е необходима повече информация за сламкарите от онова, което хората на Хорват научават от нашата гостенка. Джак, искам да вземеш катера и да идеш на астероида, от който пристигна извънземната. На него няма признаци на живот, така че не би трябвало да е опасно. Виж какво е правила там сламкарката. Това може би ще ни даде някаква идея.
18. Каменният кошер
Хорас Бери наблюдаваше трийсетсантиметровите сламкарчета, които си играеха в клетката.
— Хапят ли? — попита той.
Досега не са ухапали никого — отвърна Хорват. — Даже когато лаборантите им взимаха кръв. — Търговецът го озадачаваше. Министър Хорват се смяташе за добър психолог — някога беше изоставил науката, за да се отдаде на политиката, която бързо трябваше да усвои — но не можеше да проникне в мисловните процеси на Бери. Спокойната му усмивка беше само маска — зад нея той хладнокръвно и дистанцирано гледаше извънземните като Бог, преценяващ съмнително създание.
„Господи, колко са грозни — мислеше си Бери. — Жалко. Няма да станат за домашни любимци, освен ако…“ Той се овладя, пристъпи напред и пъхна ръка през мрежата.
— Зад ухото — посъветва го Хорват.
— Благодаря. — Хорас се зачуди дали някое от зверчетата ще подуши дланта му. По-слабото се приближи и той предпазливо го почеса зад ухото, защото изглеждаше крехко и деликатно. Ала на съществото явно му хареса.
„От тях ще станат страхотни домашни любимци — каза си Бери — и ще струват по няколко хиляди бройката. Известно време. Преди сензацията да заглъхне. Най-добре да ги продавам едновременно на всички планети. Ако се размножават извън естествената си среда, ако им осигуряваме необходимата храна, ако ги разпродам преди хората да престанат да ги купуват…“