Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Не виждам нищо.
Сали включи джобния си компютър. Той тихо сигнализира, за да покаже, че е във връзка с главната корабна памет. Някъде в „Макартър“ лазерен лъч се плъзна по холографските линии. В корабната библиотека се пазеха всички данни за сламкарите. Машината откри поисканата от Сали информация и я качи. На дисплея се появи скица.
Уитбред я разгледа, после вдигна очи към сламкарката на екрана.
— Челото й. Полегато е!
— Точно това установихме и ние с доктор Хорват.
— Не е лесно да се забележи. Главата на сламкарката и без това е достатъчно крива.
— Зная. Но е така. Според нас има разлика и в ръцете, но е малка. — Сали се намръщи и между веждите й се появиха три къси бръчки. В космоса подстригваше косата си късо и в съчетание с прическата, свъсването й придаваше много рационален вид. На Уитбред не му харесваше. — Получаваме три различни вида сламкари — продължи момичето. — И само от четири индивида. Това е прекалено висок процент на мутиране, не смяташ ли?
— Хм… не се изненадвам. — Той си спомни лекциите по история на капелан Харди. — Те са затворени в тази система. Ами ако са преживели атомна война? — Уитбред си помисли за Земята и потръпна.
— Нямаме данни за атомни войни.
— Освен процента на мутиране.
Сали се засмя.
— Въртиш се в кръг. Така или иначе, аргументите ти не са защитими. Нито един от индивидите не е сакат, Джонатан. Всички са отлично адаптирани, съвсем здрави — освен мъртвия пилот, разбира се, а той не се брои. Не биха избрали сакат пилот.
— Права си. Тогава какъв е отговорът?
— Ти първи си ги видял, Джонатан. Да наречем първия пилот тип A. Каква е връзката между типове B и C?
— Нямам представа.
— Но ти си ги видял заедно.
— Няма никаква логика. Отначало малките стояха надалеч от голямата и тя не ги закачаше. После аз й показах, че искам да дойде с мен на „Макартър“. Тя веднага грабна първите две, които й попаднаха подръка, и уби останалите без предупреждение!
Уитбред замълча, замислен за вихъра, който го бе изхвърлил през херметичния шлюз на извънземния кораб.
— Какво биха могли да представляват малките? Домашни любимци? Деца? Но тя ги уби! Паразити? Тогава защо спаси два от тях? Животни, с чието месо се храни? Проверявали ли сте тази възможност?
Сали сви устни — странно изражение на красивото й лице.
— Как да я проверим? Да сготвим някое от малките зверчета и да й го поднесем ли?
Извънземната в каютата на Кроуфорд изсипа нещо в шепата си и го изяде.
— Пуканки — поясни момичето. — Първо опитахме да дадем на малките. Може пък да служат тъкмо за това — да опитват храната.
— Възможно е.
— Яде и зеле. Е, няма да гладува, но може да умре от липса на витамини. Ние можем само да наблюдаваме и да чакаме… Предполагам, че съвсем скоро ще идем на родната им планета. Междувременно, Джонатан, ти си единственият, който е бил на борда на онзи кораб. Пилотската седалка беше ли пригодена за тялото на сламкарката? Зърнах я съвсем за кратко през камерата в шлема ти.
— Да. Всъщност й беше като излята. Забелязах още нещо. Контролният пулт се намираше от дясната страна на седалката. Само за десни ръце…
Оказа се, че си спомня много неща за миньорския кораб. Така можа да остане в приятната компания на лейди Сали, докато не стана време да застъпи на вахта. Но информацията му не бе особено полезна.
Уитбред едва бе заел поста си на мостика, когато доктор Бъкман потърси капитана.
— Кораб, Блейн — съобщи астрофизикът. — От обитаемия свят. Не го открихме, защото беше скрит зад оня идиотски лазерен сигнал.
Род кимна. Собствените му екрани бяха показали сламкарския кораб още преди девет минути. Хората на старшия свързочник нямаха намерение да позволят на цивилните да се похвалят с по-голяма бдителност от флота.
— Ще стигне до нас след около осемдесет и един часа — продължи Бъкман. — Ускорява с нула цяло осемдесет и седем, което по някакво странно съвпадение е повърхностната гравитация на първата планета на Сламката. И има адски силно неутриново излъчване. В общи линии е държи като първия кораб, само че е огромен. Ще ви съобщя, ако научим нещо ново.
— Чудесно. Продължавайте да го наблюдавате, докторе. — Блейн кимна и Уитбред прекъсна връзката. Капитанът се обърна към помощника си. — Хайде да сравним нашата информация с тази на Бъкман, Джак.
— Слушам. — Няколко минути Каргил трака на компютърната клавиатура. — Господин капитан?