Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Върху двойката се спусна внезапен мрак, удар от небитие толкова дълбок, колкото моментът на самата смърт.
Постепенно Ентрери се ориентира към новата обстановка, ъгълът, където огромна, изградена от човешка ръка стена се сливаше с естествената стена от надвисналите скали на планината. Бяха пристигнали до най-западната част на Ваасанската порта, осъзна той, докато се освестяваше и забеляза палатковия град, разположен върху равнината, известна като Скиталческата.
— Защо не го направи от самото начало? — попита обърканият убиец.
— Нямаше да е толкова драматично.
Ентрери понечи да отговори, но преглътна думите, разпознавайки прагматизма зад решението на Джарлаксъл. Ако мрачният елф бе използвал магическия жезъл, за да ги измъкне от града, остатъците от магията щяха да бъдат разпознати от враговете им, които бързо щяха да открият накъде е била насочена. Напускането на града на коне, при това толкова открито, може би им бе осигурило поне малко време.
— Трябва да потеглим на север с най-голяма скорост — уведоми го Джарлаксъл.
— За да се скрием в замъка?
— Забравяш силите на творението на Зенги. Уверявам те, че няма да се крием.
— Звучиш така, сякаш вече си задвижил нещата — отбеляза Ентрери и естествено знаеше, че случаят е точно такъв. — Трябва ми малко време тук.
— Ще доведеш ли полуелфката? — попита Джарлаксъл и изненада Ентрери. — В крайна сметка може и да й липсва здравият разум на Атрогейт и от криворазбрана лоялност към теб да ни последва.
— И смяташ, че това ще е глупаво? Това означава ли, че не си толкова уверен, колкото претендираш?
Джарлаксъл се изсмя насреща му.
— Тя не е въвлечена в нищо от това. Нито от Кнеликт, нито от Гарет, каквото и да е известно на тези страни за връзката ти с нея. Ще направим добре, ако за известно време я държим на разстояние. Щом се установим на север, Калихай може да се присъедини открито. Дотогава може да се окаже по-ценна за нас и със сигурност в по-голяма безопасност, ако между двама ви има разстояние. Естествено, предлагам това с идеята, че можеш да устоиш на болката в слабините си…
Ентрери присви очи и стегна челюстта си, но Джарлаксъл само се изкиска.
— Както искаш — изрече театрално мрачният елф и тръгна покрай стената.
Ентрери остана в сенките за известно време, обмисляйки възможностите си. Знаеше къде ще открие Калихай и съвсем скоро реши точно какво ще й каже.
Пръстите й трепереха, докато проследяваше деликатните очертания на Парисъс върху безценния портрет. Калихай затвори очи и отново успя да почувства гладките бузи на Парисъс, мекотата на кожата й над твърдата стегнатост на мускулите.
Калихай знаеше, че никога няма да може да замени това чувство и сините й очи отново се навлажниха.
Прогони сълзите, пусна портрета и се завъртя, когато вратата се отвори. Артемис Ентрери влезе в стаята.
— Почуках — обясни мъжът. — Нямах намерение да те изненадвам.
Калихай, така умела й съобразителна, се изправи бързо и се приближи до любовника си.
— Не те очаквах — каза тя с надежда, че не е преувеличила твърде явно вълнението си.
Обви ръце около врата на мъжа и го целуна страстно.
Ентрери беше повече от доволен да отвърне на целувката.
— Плановете ми се промениха — каза той, след като си поигра с устните на жената за известно време. — Отново се оказах в центъра на буря, наречена Джарлаксъл.
— Прогониха ви от Хелиогабалус?
Ентрери се изкиска.
— Кнеликт или Гарет?
— Да — отвърна, усмихна се още по-широко и целуна Калихай отново.
Но жената нямаше да се даде толкова лесно. Дръпна се настрани.
— Какво ще правиш? Къде ще отидем?
— Не „ние“ — поправи я Ентрери. — Аз потеглям директно на север. Към замъка на север от Палишчук.
Калихай поклати глава, а лицето й се разкриви от почуда.
— Всичко ще се нареди — обещай — И то бързо.
— Тогава ще дойда с теб.
Още преди да завърши мисълта си, Ентрери вече поклащаше глава.
— Не — отвърна той. — Нужна си ми тук. Може да се окаже, че ще ми послужиш тук, но това би било невъзможно, ако се знае, че си свързана с мен.
— Виждали са ни заедно — припомни му жената.
— Такива отношения не са необичайни или неочаквани и не са показателни за нищо повече.
— Такива ли са чувствата ти? — попита жената и в гласа й се промъкна твърда нотка.