Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Ентрери се усмихна насреща й.
— Не е въпросът как се чувствам, нали? Важно е как ни възприемат или как ще ни възприемат. Имали сме кратка и бурна връзка, но пътищата ни са се разделели в Кървав камък и всеки е заживял живота си.
Калихай обмисли думите му, обмисли цялата ситуация за момент, после поклати отрицателно глава.
— По-добре да дойда с теб — настоя тя и се завъртя към раклата, която съдържаше екипировката й за пътуване.
— Не — заяви Ентрери и тонът му не оставаше място за дебати.
Жената бе доволна, че е с гръб към него, в противен случай той щеше да забележи внезапната й гримаса.
— Не е мъдро и нямам намерение да те поставям в такава опасност — обясни Ентрери. — Нито пък по собствено желание ще се лиша от предимството, което ще ми дадеш като таен съюзник.
— Предимство? — изплю думите Калихай и се обърна с лице към него. — Това ли е целта на съществуването ти? Да търсиш предимство? Ще се откажеш от удоволствието заради тактическо предимство, от което вероятно няма да имаш нужда?
— Щом поставяш въпроса по този начин — отвърна Ентрери, — да.
Калихай се стегна, сякаш я бяха зашлевили.
— Няма да позволя нито слабините ми, нито сърцето ми да ни навлекат гибел — каза й убиецът. — Пътят пред мен е тъмен, но вярвам, че е кратък.
Гласът му се промени и стана дрезгав и сериозен, но вече не беше груб и гробовен.
— Няма да те поведа към гибелта ти от егоизъм — обясни той. — Няма да сме разделени за дълго — може би за не повече, отколкото първоначално бяхме планирали.
— Или ще умреш из северните земи без мен.
— В такъв случай ще съм двойно благодарен, че не съм ти позволил да си до мен.
Калихай се опита да разбере собствените си чувства достатъчно добре, че да отговори. Трябваше ли да му е сърдита? Трябваше ли да е обидена? Трябваше ли да му благодари, че я поставя над собствените си желания?
Почувства се сякаш се увива в разпростиращи се паяжини, където дори емоциите й трябваше да изиграват преструвка вътре в преструвката.
— Не дойдох да се караме — каза Ентрери и гласът му отново бе спокоен.
— Тогава защо си дошъл? За да ме вземеш за последен път преди да изчезнеш от живота ми ли?
— За жалост нямам време — отвърна той. — И няма да напусна живота ти. Това е временно. Длъжен съм да те държа в течение за пътуванията си.
— Длъжен си да ми кажеш, че най-вероятно ще умреш от нечия друга ръка? — попита Калихай и в момент на особена злоба се запита как ли би реагирал Ентрери, ако разпознаеше двойното значение на думите й.
Той обаче очевидно не можа, защото започна да клати глава в знак на отрицание и бавно се приближи.
Калихай забеляза колана и камата, почиваща на бедрото му.
Но точно в този момент вратата се отвори и Джарлаксъл надникна в стаята.
— А, прекрасно, останал си облечен — изрече той и малко преувеличено намигна.
— Каза, че имам време — изръмжа му раздразненият Ентрери, докато се обръщаше към него.
— Опасявам се, че подцених схватливостта на враговете ни — призна мрачният елф. — Целуни момичето за сбогом и да се махаме оттук. Щеше да е за предпочитане, ако го бяхме направили преди известно време.
Ентрери се обърна към Калихай. Не я целуна отново, а просто взе ръцете й в своите.
— Не е за дълго — обеща и последва мрачния елф.
Калихай остана на място дълго след като вратата се затвори, а емоциите й бушуваха от объркване през страх до гняв и обратното. Погледна отново към портрета на покойната си приятелка и се зачуди дали ще загуби и Ентрери във ваасанската пустош.
Нямаше избор. Единственото, което й остана, бе да стисне юмруци и зъби в безпомощно раздразнение.
Част 2
По произход или по дела
Не съм крал. Нито по темперамент, нито по желание, нито по произход, нито заради нечие настояване. Аз съм просто незначителен участник в събитията в малък регион от големия свят. Когато дните ми отминат, ще бъда запомнен, надявам се, от онези, чийто живот съм докоснал. Когато времето ми отмине, ще ме помнят, надявам се, с добри чувства.
Може би онези, които са ме познавали или на които са повлияли битките и делата ми, ще разказват на децата си приказки за Дризт До’Урден. Може би няма.