Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Без съмнение някои от гостите ни са хора на Кнеликт.
— Някои?
— Тайна песен също проявява интерес — обясни Джарлаксъл.
— Тайна песен? Разузнавателната мрежа на крал Гарет?
— Подозирам, че са стигнали до извода, че битките с гаргойлите и драколича не са били единствените в замъка. В крайна сметка, от четиримата загинали двама са били жертва на едно и също острие.
— Значи отново аз съм виновен?
Джарлаксъл се разсмя.
— Не бих казал. Ако изобщо има някой за обвиняване по сметките на Гарет.
Ентрери се приближи до прозореца, плъзна върха на камата под ръба на щората и посмя да я дръпне още малко, за да разшири леко видимото пространство.
— Това не ми харесва — изрече убиецът. — Знаят, че сме тук и може да нападнат…
— Тогава нека не стоим тук — намеси се Джарлаксъл.
Ентрери позволи на щората отново да се плъзне на мястото си и отстъпи от прозореца, за да погледне приятеля си в очите.
— Драконите? — попита той.
Джарлаксъл поклати глава.
— Не искат да имат нищо общо с това. Мисля, че приятелите на Гарет са ги уплашили.
— Прекрасно.
— Ба, та те са само дракони.
Ентрери се намръщи при тези думи, но нямаше намерение да иска пояснение.
— Тогава накъде?
— Никъде в града няма да е безопасно. Всъщност, очаквам, че ще почувстваме здравите пипала на враговете ни и от двете страни из цяла Дамара.
Лицето на Ентрери се изопна. Очевидно знаеше какво е намислил мрачният елф.
— Има един замък, където може да сме добре дошли — потвърди Джарлаксъл.
— Добре дошли? Или да намерим убежище?
— Затворът за един човек е дом за друг.
— Дом за друг мрачен елф — поправи го Ентрери и предизвика изблик на смях у Джарлаксъл.
— Води тогава — убиецът подкани тъмнокожия си спътник миг по-късно, когато звук отвън им напомни, че може би не е време за философски дебати.
Джарлаксъл се обърна към вратата.
— Бял, както се бяхме разбрали? — попита той.
— Да.
Мрачният елф отвори вратата, после се спря и погледна назад. Придържайки я широко отворена, отстъпи настрани и направи знак на Ентрери да излезе пръв, Ентрери мина покрай него и прекрачи прага.
— Синьо — изрече и се протегна, за да прибере статуетката.
Джарлаксъл се разсмя още по-силно.
— Момчетата на Гарет са, казвам ти — обърна се към спътника си Босън Брюзбери.
Невероятно тънък и жилав малък плъх, Босън преминаваше през най-тесните улички и прегради сякаш бяха широки улици, което, естествено, само вбесяваше партньора му в лова Ремилар Дръзкия, млад магьосник, чието мнение за самия него далеч надхвърляше това на равните нему и господарите му в Цитаделата на убийците.
— Значи и Тайна песен също проявява интерес към този тип Артемис Ентрери — отвърна Ремилар.
Изведнъж млъкна и за малко не се препъна, когато богато украсената му синя роба се закачи на острия ръб на разхлабена дъска отстрани на сградата, в която живееше Ентрери.
— Или интерес към нас — отвърна Босън. — Изглежда, че групата отсреща наблюдава момчетата на Бърги в задната уличка отляво.
— Сблъскващи се интереси — отвърна Ремилар с незаинтересован тон. — Добре тогава, нека действаме бързо и да се махаме. Не прекъснах важните си изследвания, за да си тръгна без наградата.
— Според всички слухове този е опасен, а приятелят му мрачен елф е още по-лош.
Ремилар въздъхна с отвращение и мина покрай предпазливия си приятел. Отиде до края на уличката, при предния ъгъл на сградата, и погледна към улицата отсреща.
Босън се приближи и даже постави ръка на гърба на Ремилар, което накара магьосника да се изпъне и да издаде още една отвратена въздишка.
— Значи да действаме бързо — обърна се той към младия убиец.
— Мога да се промъкна зад тоя плъх Ентрери — предложи Босън. — Ти им отвлечи вниманието, а остриетата ми ще свършат мръсната работа. Ще взема ухото му за доказателство.
Дори и да бе впечатлен, Ремилар определено не го показа.
— Нямаме време за легендарните ти умения в промъкването — отвърна и ако Босън беше по-умен тип, щеше да улови саркастичната нотка в тона му. — Ти ще си примамката в този случай. Ще влезеш през централния вход. Примами го отвън — или тях, ако мрачният елф си е вкъщи — и им покажи остриетата си. Трябва да задържиш мислите и действията им заети само за няколко секунди и аз ще ги поразя със светкавици и магически снаряди, за да намаля гърченето. Бъди бърз и нека острието ти е в готовност, за да прибереш трофея си — главата му, ако щеш — и с едно изщракване на пръстите ще се махнем оттук, телепортирани обратно на хълмовете пред Цитаделата.