Пътят на Патриарха

Кралят ще знае, че в този град живеят десет хиляди. В другия живеят пет хиляди, а в съседното село има петдесет.

Те не са семейство, нито приятели, нито лица, които ще разпознае. Не може да знае надеждите и мечтите им по никакъв начин, и затова, ако го вълнуват, трябва да се моли, че наистина са общи мечти и нужди и надежди. Един добър крал ще разбира тази обща човечност и ще работи, за да подобри всичко при властването си. Такъв владетел приема отговорностите на позицията си и ще се отдаде на благородната задача да служи. Може да го движи егоизмът, нуждата да бъде обичан и уважаван, но мотивацията няма значение. Крал, който иска да бъде запомнен с добро, като защитава най-добрите интереси на поданиците си, властва мъдро.

Точно обратното, владетел, който управлява чрез страх, независимо дали от него или от някой преувеличен враг, когото използва като средство за контрол, не е мъж или жена с добро сърце. Такъв бе случаят в Мензоберанзан, където матроните майки държат своите подчинени в непрекъснат страх и ужас, както от тях и богинята паяк, така и от множество врагове, някои истински, някои умишлено измислени или създадени с едничката цел да затвърдят хватката на матроната.

Чудя се кой би си спомнял матрона с добро с изключение на тези, получили власт благодарение на такова зло създание?

Във воденето на война един крал ще намери най-великото си наследство — и нима това не е трагедията, която тормози разумните раси от зората на времето?

В това също, може би именно в това, може ясно да се прецени колко достоен е един крал. Никой крал не може да почувства болката от раната на войника, но един добър крал ще се страхува от тази рана, защото ще го боли толкова дълбоко, колкото мъжа, който я е получил.

Когато взема предвид „бройката“ свои поданици, добрият крал никога няма да забрави най-важната цифра; едно. Ако генералът провъзгласи победа и възкликне, че само десет души са загинали, добрият крал ще смекчи празнуването с тъга за всеки един, всеки добавящ тежест върху сърцето му.

Едва тогава ще може да претегли бъдещите си планове правилно. Едва тогава ще разбере пълната тежест на тези решения, не просто за кралството, но за този един, или десет или петстотин, които ще загинат или ще бъдат осакатени в негово име и за неговите придобивки и общия интерес. Крал, който чувства болката от раните на всеки човек, или глада във всяко детско коремче, или тъгата на всеки мизерстващ родител е крал, който ще постави страната си над короната и народа над себе си. Ако липсва съчувствие, всеки крал, дори и човек с безупречен нрав, няма да се окаже нищо повече от тиранин.

Иска ми се хората да можеха да избират кралете си! Иска ми се да можеха да преценяват сърцата на тези, които желаят да ги водят!

Защото, ако този избор беше честен, ако представянето на кандидата за крал беше ясно и истинско описание на неговите надежди и мечти за стадото, а не нагаждачески апел към най-низшите инстинкти на тези, които биха избирали, тогава всички щяха да израстват с кралството или да споделят болката и загубите. Като семейство или група истински приятели, или джуджешки кланове, ще празнуват своите общи надежди и мечти с всяко свое действие.