Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Това беше проблемът. Тоби рядко се прибираше, за да обсъдят положението, а когато си идваше, бе нервен, неспокоен и искаше само да излизат със спортния му автомобил и да ходят в „Гезира“. Това беше последното място, на което Кали се чувстваше удобно. Моника и Кен бяха на къмпинг в пустинята, правеха снимки на номадски племена. Те се чувстваха толкова добре заедно. Единствения път, когато Кали уреди с Тоби да плават нагоре по Нил на круиз, той получи пристъп на комарна треска и го приеха в болница за две седмици. Беше й бесен, че му е объркала графика.
Когато Кали се върна в бунгалото, Хасан я чакаше на верандата и кършеше ръце.
- Мадам, имате посетители. Мисля, че са от полицията.
Тя се втурна в гостната, където двама мъже в ленени костюми се изправиха веднага, за да я посрещнат.
- Мисис Лойд-Джоунс? Извинете, че ви безпокоим. Ние сме от британската легация.
- Какво има? Да не е станало нещо с Тоби? - Кали имаше чувството, че ще припадне, и приседна на един стол.
- Нищо подобно, просто проучване. Кога ще се върне мистър Тобайъс Джоунс от работа?
- Не съм сигурна. Той е в Хайфа. Казва ми кога си идва едва в последния момент - заяви тя, озадачена от официалното използване на името му. - Мога ли да ви помогна с нещо? Да седнем. Хасан ще донесе чай.
Тя повика слугата и му даде нареждания, като полагаше усилия да не трепери.
- Има някои правни въпроси, които трябва да обсъдим със съпруга ви. Нерешени въпроси.
- Дали не е за плащането на данъци...? Той е много разсеян - каза тя извинително.
- Не, става въпрос за законността на определени документи. Наши клиенти са подали оплаквания. Те са прехвърлили суми за покупка на акции в „Делта пропърти дивелъпмънт къмпани“, но не са получили нищо. Звънили са в офисите на фирмата без резултат, а ние установихме, че въпросните офиси са опразнени, като не е оставен адрес за препращане на коре спонденцията.
- Не разбирам. Тоби каза, че открива втори офис в Хайфа, а вие твърдите, че е затворил офиса си в Кайро? Не разбирам...
Ръцете на Кали трепереха, докато се опитваше да налее чая.
- Има подозрения, че е взел пари от клиентите си и до този момент те не са получили потвърждение за покупката на акции. Освен това според нашите запитвания земята, която той предлага за инвестиции, няма никакви разрешения за строителство.
- Искате да кажете, че ги е измамил?
- Страхуваме се, че е така, мисис Джоунс. Имате ли адрес за контакт с мъжа си в Хайфа?
- Не. Той ми каза, че работи от хотелите, докато намери някакво постоянно място. Обикновено ми звъни от хотели. - Изведнъж Кали усети, че очите им са твърдо вперени в нея и я гледат с подозрение. - Знам, че звучи необичайно, но той винаги е бил в движение и аз не съм имала причина да не му вярвам.
Сърцето й биеше силно. Дали смятаха, че тя е участвала в измамите му? Сигурно се питаха как една жена може да не знае къде работи мъжът й.
- Давате ли си сметка, че фирмата му няма седалище? Мистър Джоунс има много да обяснява. Вие участвали ли сте в бизнес начинанията му?
Кали поклати глава. Трябваше да мисли трезво.
- Той никога не ме е замесвал в нищо. Аз съм също толкова озадачена, колкото сте и вие. Тоби никога не ми е позволявал да му помагам за документите. Доскоро работех в бюрото по труда „Джаролдс“.
- Не сте ли се чудили някога откъде идват всички парични средства на мъжа ви?
- Е, нищо от тях не е дошло тук, както можете да видите - посочи Кали с досада наоколо. -Това е наета обзаведена къща. Всичко останало съм купила сама. Винаги съм била ограничена с доста малък бюджет. Нямаме пари. Въпреки че той скоро си купи нова кола... зад гърба ми, както обикновено.
- Имате ли свои финансови средства, мисис Джоунс?
- Само в Англия, фонд от покойния ми баща...
- Никога ли не сте подписвали нищо за мистър Джоунс?
- Не... - Кали изведнъж замълча ужасена, докато споменът я връхлиташе. - Наскоро ме накара да подпиша някакъв документ, не го прегледах внимателно. Каза, че е нещо за данъчните. Нали не мислите...
- От колко време сте женени?
- От три години - простена тя, паниката се надигаше в гърлото й.
- Имате ли тук семейство, което да гарантира за вас?
- Нямаме деца. Семейството ми е в Лондон. Сигурно знаете, че избягах с Тоби против волята им. Никога не съм срещала неговите роднини. Имат имоти някъде в Уелс, мисля.
- Така ли ви е казал? Интересно... Според нашите данни баща му е преподобният Обадайя Джоунс, баптистки свещеник в Кардиф. Семейството му се е отрекло от него, след като е откраднал бижутата на майка си и е избягал от интерната с по-възрастна жена.