Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
Кинг завъртя очи.
- Имаш ли някоя за този Сънливко? Нещо, което няма да го преследва в
тийнейджърските му години?
Хармъни отиде до чекмеджето си и извади “Ние сме момчетата”.
- Това как е? – Те я промушиха през главата на Джейк, докато момчето стоеше
върху леглото й. – Перфектно, а? Имам червени чорапи, които да й подхождат. Дай ми
тези сладки крачета – придума го тя, докато му обуваше чорапите. Тя сръчка с лакът
Кинг. – Кога ще им вземеш някакви дрехи?
Кинг взе Джейк на ръце.
- Снощи взех размерите им от Реджина. Ейдън и Морган не са тръгнали все още.
Ще напазаруват на път за насам.
- Имаш ли някаква представа от колко неща се нуждае дете с такива размери?
- Имам нужда от мама – каза Джейк.
- Така е, момчето ми. Да вървим да намерим мама тогава.
- Хей – извика Хармъни. – Липсва ми сутрешното гушкане.
Кинг спря.
- Мислих си за това, когато се събудих.
- Трудно за игнориране, нали?
- След вчера? Съмняваш ли се?
Когато Хармъни седна да закуси, тя имаше чувство за дежа вю, сякаш го бе
правила стотици пъти, но това бе пожелателно – не ясновидско – мислене.
Реджи подсвирна, когато видя тениската на Хармъни.
- “Ще работя за старинни дрехи”! Те са най-добрите. Обожавам старинни неща.
- Тогава си на правилното място. – Хармъни се обърна към Кинг. – Може ли да ми
помогне в търсенето?
- Разбира се, но трябва да й позволиш да си запази каквото си поиска.
- Така е честно, макар да си мисля, че ще иска старинни неща от 1900-та вместо от
1800-та година.
Реджи прехвърляше поглед от единия към другия.
- За какво говорите?
Хармъни пое чиния с шунка и яйца от Гилда.
- Аз съм купувача за семейния ни магазин за старинни дрехи и съм дошла тук, за
да ги събера. Татко ти казва, че ти избираш първа. Открих някои антични неща.
- Гадост. Не, искам стари неща от времето, когато си бил млад, татко.
- Ауч! – каза той, хвърляйки салфетката си в чинията.
Сълзи изпълниха очите на Реджи.
- Не исках да те ядосам.
- Сладкишче – каза той, стискайки рамото й. – Шегувах се. Дори и да ме беше
разстроила, пак щях да те обичам. Пак щеше да имаш дом при мен.
Реджи вдигна поглед към него.
- Наистина ли?
- Нещата не се случваха така в твоя свят, нали, Реджина? – попита той.
- Добре, татко, обичаш ме безпрекословно, така че ето как ще го проверим. Името
ми е Реджи. Мразя името Реджина. Моля те, наричай ме Реджи.
- Готово. – Той я целуна, наведе се да целуне Хармъни, осъзна грешката си и
неловко я подмина, за да целуне Джейк. – Ще се видя с адвоката си. Ще се върна по-
късно.
- Той най-разумния мъж на земята ли е или какво?
- Какво! – казаха едновременно Гилда и Хармъни.
Хармъни се засмя.
- Той е най- неразумния.
Гилда се засмя.
- Правилно си разбрала.
- Хайде, Реджи. – Хармъни изми лицето на Джейк. – Да вървим да намерим
някакви антики от седемдесетте.
Харъмни заведе Реджи в по-новото крило.
- Мисля, че дрешникът в тази стая може да съдържа онова, което търсиш.
Декориран е около времето, по което баща ти е бил роден тук.
- Татко е бил роден тук? Супер. Вече обичам това място още повече.
Хармъни можеше на практика да усети ветровете на промяната.
- Той наистина ще се зарадва да го чуе.
Двете легла имаха покривала на цветя в оранжево, жълто и лимонено. Бял килер,
в който можеше да се влезе, заемаше едната стена, закачалки за дрехи си деляха
мястото с чекмеджета и рафтове. Намериха всичко, което ретро настроените им сърца
можеха да пожелаят. Пънкарски и детски дрехи на цветя във всякакви размери,
панталони чарлстон, туники, гащеризони и костюми с панталон, някои от тях в
психеделични цветове.
Откритите рафтове над дрехите съдържаха обувки във всеки стил, височина и
цвят. Виждайки ги, Реджи изпълни ретро-диско-щастлив танц, който разсмя Хармъни и
Джейк. Тя грабна стълбата.
- Чакай! – каза Хармъни. – Нека първо се уверим, че е безопасно.
Реджи се дръпна, сякаш я бяха зашлевили.
- Редж. Знам, че си станала жена в девети клас, но си пропуснала някои житейски
уроци. Не искам да се нараниш. Не си направила нищо лошо. Ако направиш, татко ти
може и да не хареса стореното, но никога няма да спре да харесва теб.
- Благодаря – каза Реджи, втурвайки се за прегръдка, но се отдръпна.
- О, ела тук – каза Хармъни. – Искам прегръдката. – Беше силна прегръдка. Топла.
Приятелска. – Ще проверя стълбата, после може ти да се качиш.