Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
Хармъни премести стълбата по релсата и се провеси от всяко стъпало.
- Добре, действай.
Реджи се изкачи до върха и започна да вади обувки.
Хармъни се заигра на пода с Джейк. Когато в стаята проникна хлад, тя обви
Джейк с одеало. Когато се обърна към Реджи, стълбата трепереше.
Започна да се отделя от стената, а Реджи изпусна чифт обувки, за да може да се
задържи.
- Притисни я напред с тялото си – извика Хармъни.
Ако стълбата продължеше да се отдалечава от стената, Реджи щеше да падне на
пода и да си строши гърба.
Хармъни застана зад единичното легло и го избута напред с всяка частица сила,
която притежаваше. Реджи се приземи отгоре му и отскочи, както и стълбата… по
посока на Джейк.
Хармъни и Реджи изкрещяха и се хвърлиха към него, но стълбата се завъртя
встрани от Джейк, сякаш нещо я бе отклонило и я бе изпратило в друга посока.
Хармъни грабна Джейк и се обърна с гръб към стълбата, за да го защити. Разби се
в едно огледало в цял ръст.
Все още разтреперана, Реджи заплака, когато пое сина си.
- Счупено огледало – каза тя. – Седем години лош късмет.
- Не го счупих аз, мамо.
- Знаем, дребосъче. – Хармъни изтри собствените си сълзи. – И няма лош късмет.
Това са бабини деветини. Имахме нужда от добър късмет и го получихме. – Седнаха
заедно на леглото, за да си поемат дъх.
“Гюси, Гюси, Гюси” , помисли си Хармъни. “Мразиш дъщерята, колкото и
бащата, но защити внука. Защо?”
“Дестини и Сторм” , повика ги телепатично тя. “Сега. Сега е моментът! Къде
сте, по дяволите?”
- Горещ вещерски патрул се явява на дежурство – каза Сторм, когато влязоха.
- Слава на Бога – каза Хармъни. – Това става плашещо.
- Много плашещо – каза Реджи.
- Реджи, това са сестрите ми. Ние сме тризначки.
- Без майтап.
- Сторм и Дестини, запознайте се с Реджи, дъщерята на Кинг Пакстън, а това е
синът й, Джейк.
Карамело се хвърли в прегръдките на Дестини, а Уорлок скочи на рамото на
Сторм и започна да пярка косата й, докато не събори перуката на пода.
Джейк се преви от смях.
Сторм изпуфтя и с махване на ръката си, тя разбухна стърчащата си лилава коса.
Вдигна котарака си и го погледна в очите.
- Уорлок, знам, че харесваш мама такава, каквато е, но имаме работа за вършене, а
трябва да изглеждам като Хармъни, така че остави на мира перуката!
Кикотенето на Джейк стана заразно.
- Джейк – каза Сторм, – плака ли на лодката на път за насам?
- Да – каза Реджи. – Така беше. Преди не е бил на лодка. Откъде знаеш?
- Усещам, когато децата са в беда. Това е ясновидско нещо. – Тя приглади косата
на момчето. – Радвам се, че сега вече си добре.
Тайгърстар скочи на леглото и потърка глава в ръката на Джейк, после в хълбока
на Реджина. Джейк я погали, а Стар измърка и се покатери в скута му, за да се сгуши.
- Харесва ме!
- Определено е така – каза Хармъни, докато Сторм си слагаше отново перуката.
Реджи огледа лицата им.
- Не мисля, че ще запомня коя коя е. Единственият начин, по който мога да кажа,
че ти си Хармъни, е, защото носиш различни дрехи.
- Което трябва да поправя. – Хармъни свали блузата си и я замени с онази в
оранжево и черно, която сестрите й бяха донесли. – Дръж Джейк, Реджи, не за негова
защита, а за твоя. Ние трябва да видим какво можем да направим за п-р-и-з-р-а-к-а.
Реджи се засмя.
- Без майтап. Не усети ли сякаш нещо дръпна стълбата?
- Е, да, но…
Хармъни обу чифт черни шорти и обувки като на сестрите си.
- Не видя ли стълбата да се завърта настрани от сина ти?
- Много странно, съгласна съм, но…
- Вярвам, че си в безопасност, стига да държиш Джейк в ръце. Когато стигнете до
спалното помещение, вземи аметистов кристал от най-горното ми чекмедже и го сложи
в джоба си. Това ще помогне да се отклони негативността й.
- Това, което казваш, не е възможно.
- Също толкова възможно е, колкото тийнейджърка да мъкне едногодишно дете
из страната в търсене на баща, когото не е срещала. Много хора няма да повярват и на
твоята история.
Реджи наклони глава.
- Права си. Опровергах шансовете.
- И междувременно отгледа Бебчо Айнщайн. Така че слушай, случвали са се и по-
странни неща. Става студено, когато се появи п-р-и-з-р-а-к-а. Помниш ли да е станало
студено?
- Да. Изведнъж измръзнах.
- Бинго. Тя ти е прабаба, между другото.
- Прекрасно, но от страната на майка ми, нали?