Последната тайна

- С какво мога да ви бъда полезен?

Валентина веднага показа значката си от Криминалната полиция и документ, който беше получила от израелските власти.

- Аз съм от италианската полиция и се нуждая от информация за една ваша гостенка - обясни тя. - Бих искала да говоря с управителя на хотела, моля.

Служителят помоли да го извинят и изчезна толкова внезапно, колкото се беше появил. Върна се две минути по-късно, придружен от нисък мъж с вратовръзка. Мъжът протегна ръка на гостите и демонстрира професионалната си усмивка.

- Името ми е Аарон Рабин и съм управител на хотел „Кинг Давид“. Мога ли да ви помогна?

Валентина отново се представи. Управителят разгледа полицейската карта и израелския документ, след което потвърди готовността си да им помогне. Италианката извади от чантичката си цветна снимка на усмихната жена.

- Тази жена се казва Патрисия Ескалона, испанка. Преди няколко дни тя беше убита - каза Валентина. - Имаме информация, че преди три месеца е отседнала в този хотел, и бихме искали да знаем дали някой от вашите служители си спомня за нея.

Управителят взе снимката и няколко секунди се вглежда в нея. Личеше, че лицето му беше непознато. Извини се и отиде до рецепцията да разговаря със служителите си. Рецепционистите видяха снимката и повикаха concierge72, който също я разгледа.

След известно време зад рецепцията се беше събрала малка групичка. Бяха повикани още хора, сред които и двама bellboys73, докато накрая, ако се съди по няколкото кимащи глави, изглежда, постигнаха единодушие.

Управителят се върна при двамата чужденци, придружаван от плешив мъж, който държеше снимката на професор Ескалона.

- Представям ви Даниел Зоншайн от туристическа агенция „Джерусалем Турс“ - обяви управителят, посочвайки придружителя си. - Мисля, че той може да ви помогне.

Валентина и Томаш го поздравиха. След официалните любезности Зоншайн посочи към един магазин в търговската част на приземния етаж на хотела.

- Моята агенция има филиал тук в „Кинг Давид“. - Той показа снимката. - Тази госпожа всъщност беше наша клиентка. Спомням си я, защото имаше лош английски и се нуждаеше от екскурзовод с испански, който да я разведе из местата, които искаше да посети, и да ѝ бъде преводач, когато се наложи.

Лицето на италианката светна.

- О! И къде е този екскурзовод?

Зоншайн погледна часовника си.

- Мохамед трябва да започне работа след малко. - Той посочи канапетата. - Защо не почакате там? Когато пристигне, ще ви го доведа.

Двамата посетители се настаниха в елегантното хотелско кафене на открито, опасано от нисък, покрит с цветя зид. Имаше изглед към басейна и градината. В далечината се виждаха крепостните стени на стария град в района на Портата за Яфа. Въпреки жегата поръчаха ментов чай и подеха разговор за разкоша и историческото значение на сградата, като наблюдаваха оживлението в кафенето, където млади двойки ортодоксални евреи флиртуваха срамежливо. Томаш разказа, че точно тук, в „Кинг Давид“, след разпадането на Османската империя се установила администрацията на Британския мандат. Заради това еврейското движение „Иргун“ заложило бомба в хотела през 1946 г., за да ускорят британското отстъпление, което две години по-късно довело до провъзгласяването на Израел за независима държава.