Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Йехи ор! - прошепна полицаят едва ли не механично, произнасяйки на иврит известната библейска фраза: - Да бъде светлина!
- Точно това ми се случи. Йехи ор! Сякаш бях ударен от светкавица. В същия миг се сетих за практиките на секта от юдейски убийци, съществувала тук, в Израел, десетилетия след разпъването на Исус, която...
- Нали не говорите за зелотите? - прекъсна го Гросман с недоверчиво изражение.
Томаш направи пауза и ококори очи като дете, хванато с ръка в буркана с бонбони.
- Всъщност точно за тях говоря - призна накрая той. - Сетих се за зелотите, които в началото са имали екстремистка групировка, известна като сикарии.
Едрият израелец направи отегчен жест.
- Та това е било преди две хиляди години! Зелотите... или сикариите, ако предпочитате, вече не съществуват! Вие преследвате призраци, по дяволите!
- Знам, че сикариите днес не съществуват - призна историкът. - Само че практиките на ритуалните убийства са същите! Сикариите публично колели римляните със своите sicae, свещените кинжали, които криели под наметалата си, и веднага след екзекуцията започвали отчаяно да крещят към небесата като покрусени, преструвайки се по този начин, че нямат нищо общо със случилото се, а след това изчезвали в тълпата и никога не били залавяни.
- Това са стари истории!
- Може би. Но практиката е същата. Освен това две от жертвите са историци, които проучвали ръкописи на Новия завет. В него се разказва за събития, случили се в същите земи и в същия исторически период. Сега прибавете прерязването на гърлата и ритуалните викове, типични за сикариите, към факта, че преди три месеца трите жертви са били в Израел по едно и също време. Прекалено много съвпадения, не мислите ли?
Арни Гросман не отговори веднага, явно обмисляйки основанията на тази хипотеза.
- Имате право - отстъпи накрая той. - Действително има прекалено много съвпадения.
- Така решихме и ние - каза историкът, махайки неопределено с ръка към бара на American Colony. - И така, ето ни тук.
Валентина, която бе оставила Томаш да изясни мотивите, които ги бяха довели тук, се размърда и се взря в израелския си колега.
- Вече ви обяснихме всичко - напомни му тя. - Надявам се, че сега можем да разчитаме на вашето съдействие...
- Разбира се - увери я Гросман, докато разгръщаше страниците на бележника си назад. - Тук имам информацията, която поискахте в официалното запитване. Не знам дали ще ви помогне, но се надявам да е така.
Дойде ред на Валентина да хване химикалката и да се приготви да запише данните, които щеше да чуе.
- Слушам ви.
- Вашите три жертви са отседнали в различни хотели - отбеляза той. - Професор Ескалона се е настанила в „Кинг Давид“, може би най-известния хотел в Йерусалим.
- Типично за нея - отбеляза Томаш с усмивка. - Патрисия винаги е ценяла лукса.
- Професор Шварц останал в хотел „Маунт Сион“, на самия хълм Сион - добави невъзмутимо израелският полицай, - а професор Вартоломеев отишъл в „Риц“. - Той отгърна следващата страница и прочете записаното. - Тримата са дошли тук по различни причини. И доколкото успяхме да разберем, са имали различен маршрут. - Затвори бележника си и по лицето му се разля заключителна усмивка. - И това е всичко.
- Само това ли?
- Опасявам се, че да.
- Но... но... - заекна Валентина, - нима няма вероятност в някакъв момент да са се срещнали?
Арни Гросман дълбоко въздъхна.
- Вижте, никой не може да ви гарантира нищо - каза той. - Йерусалим е голям град, но не чак толкова. Дали не са се видели при Портата за Дамаск например? Кой знае? Ако това беше приоритетно разследване, аз щях да вложа много ресурси и бъдете сигурна, че ако те са се срещали, щяхме да разберем. Но, както може би предполагате, този проблем е незначителен в нашия списък с приоритети. Имаме далеч по-сериозни случаи. Така че успях да отделя за този случай само един от хората си за една сутрин.
- И какво ще правим сега?
- Сега имаме на разположение двама следователи на пълен работен ден. Това със сигурност ще ни позволи да стигнем донякъде.
- Така ли? Опитни хора от вашия отдел?
Домакинът се усмихна широко, взе чашата си с уиски, облегна се назад и се отпусна.
- Това не знам. - Той се разсмя, махвайки с ръка към събеседниците си. - Новите следователи са точно срещу мен.
Томаш и Валентина се спогледаха.
- За нас ли говорите?