Град на стълби [City of Stairs - bg]

Градски старейшина Ернст Уиклов, политически противник на Вотров и Новия Баликов, побърза да отхвърли тези обвинения. „Самата мисъл, че някой се опитва да трупа политически капитал от тази трагедия, е мерзка — каза той в интервю броени часове след нападението. — Сега трябва да скърбим и да се замислим, а не да се тупаме в гърдите.“ Не открихме господин Воханес за отговор.

На вратата се чука и след миг Малагеш подава глава през прага.

— Мислех днес да не пускам никого, но реших да направя едно изключение… твоето момче е тук.

— Моето какво?

Малагеш отваря вратата докрай да ѝ покаже Воханес, който стои в коридора и видимо се чувства смутен въпреки елегантния си сив костюм и бялото кожено палто.

— А — казва Шара. — Влизай.

Воханес влиза с накуцване.

— Радвам се да видя, че си добре… Два опита за покушение само за един ден! Знаех си, че си важна особа, Шара, но… — Потрива хълбока си. — Но не чак толкова важна.

Шара извърта очи към тавана.

— Виждам, че чарът ти не е изгубил силата си въпреки последните събития. Седни, Во. Имам лоши новини за теб.

Докато той се настанява на стола, Шара с известна изненада установява, че намира всичко това за удобно съвпадение, без съвестта да я гризе непоносимо — факт е, че Воханес ѝ трябва уплашен, за да направи онова, което тя иска от него.

— Лоши новини? — пита Во. — Извън всичките щети и… петна, които домът ми понесе?

— Ще те компенсираме за щетите — казва Шара. — Те в крайна сметка бяха нанесени от служител на министерството.

— Онзи тип работи за министерството? За теб? Но той е дрейлинг, нали? Мислех, че след като малкото им кралство се срина, всички те са станали диваци и пирати.

— Може и така да е — казва Шара, — но той ти спаси живота.

Воханес мълчи и вади цигара. После казва:

— Е, не мисля, че… Чакай, какво? Моя живот?

— Да — казва Шара. — Защото онези мъже не бяха дошли за мен. А за теб, Во.

Той я гледа втренчено. Цигарата чака забравена на сантиметър пред зяпналата му уста.

— Това е лошата новина, за която ти споменах преди малко — меко добавя Шара.

— И той?… Ме е спасил?…

Шара разказва накратко какво е научила от разпита на оцелелия нападател.

— Може да се каже все пак, че имаш късмет, задето седиш точно пред мен — добавя утешително. — Защото, изглежда, аз съм единственият човек на Континента, който може да ти помогне.

— За какво да ми помогне?

— Да останеш жив. Забеляза ли как бяха облечени онези мъже?