![Смъртоносно [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/3/smrtonosno-calibre-1-30-0-download.jpg)
Смъртоносно [calibre 1.30.0]
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Малки сладки лъжкини #14
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Смъртоносно [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Което А. и прави.
Един по един, най-лошите подвизи на момичетата изплуват и техният свят започва да се руши пред очите им. Спенсър е изритана от Принстън. Хана е изгонена от изборната кампания на баща си — и от сърцето му. На Емили й нахлузват здрава юзда. А пък Ариа като нищо ще я изритат от страната.
От това по-голямо падение — няма накъде. Момичетата са изгубили всичко! Но А. няма намерение да миряса. Ако смъртоносният план на А. успее, малките сладки лъжкини ще трябва да кажат последната си лъжа…
Уайлдън отново прослуша съобщението, маркира втория аудиопоток и натисна някакъв бутон в долния край на екрана. Фоновият шум заглъхна и анонсът прозвуча по-силно, но все още не бе достатъчно изчистен.
Някъде в къщата се разнесе подраскване. Спенсър скочи на крака.
— Какво беше това?
Всички се умълчаха. Лицето на Хана пребледня, а Емили не можеше да помръдне от мястото си. Нещо прошумоля. Разнесе се едно съвсем тъничко скръц. Ариа притисна длани към устата си.
Мелиса се надигна от дивана и се огледа.
— Тази къща е на сто години. Издава много шумове, особено когато е ветровито.
Те се ослушваха още известно време. Тишина. Уайлдън се върна към компютъра.
— Нека да опитам нещо друго — промърмори той, натискайки няколко други бутона.
След това пусна отново съобщението. Мелиса присви очи.
— Струва ми се, че някой като че ли казва Ига ига през мегафон… и след това съобщението прекъсва.
Уайлдън не спираше да проиграва съобщението. Викове. Силен звук от мегафона. Ига, ига.
— Може би се намира на някое спортно събитие — предположи Хана.
— И Али се крие под пейките? — попита Спенсър, поглеждайки я колебливо.
Уайлдън натисна още няколко бутона. После на екрана се появи съобщение. Неизвестен потребител. Достъпът отказан.
— Мамка му — изруга той и се облегна назад. — Май се досетиха, че някой извън полицията използва програмата, и ме изхвърлиха.
Спенсър се наведе напред.
— Можеш ли да се логнеш отново под различно име?
Уайлдън затвори капака на лаптопа и поклати глава.
— Не мисля, че трябва да опитвам. Изобщо не би трябвало да го правя.
Спенсър погледна към сестра си.
— Не можеш ли да направиш нещо друго?
Погледът на Уайлдън шареше из стаята.
— Съжалявам, момичета.
Очите на Мелиса се напълниха със сълзи.
— Просто не е честно така! Вие, момичета, не го заслужавате. Алисън не бива да спечели.
— Разговаря ли с татко? Според тях какви са ни шансовете? — попита Спенсър. — Всеки път, когато попитам Годард или другите от правния екип, те все избягват точния отговор. Смяташ ли, че наистина ще ни изпратят в Ямайка?
Мелиса погледна към Уайлдън. Той извърна глава. Когато отново погледна Спенсър, очите й бяха пълни със сълзи.
— Татко казва, че нещата изглеждат безнадеждни — прошепна тя.
Стомахът на Спенсър се сви. Тя се пресегна и хвана Ариа за ръката. Емили облегна глава на рамото на Хана. Безнадеждни.
— Какво ще правим? — простена Емили.
Уайлдън се прокашля.
— Само не правете нищо прибързано, момичета. Носят се… слухове.
Всички се спогледаха. Дори не си заслужаваше да питат какви — всички знаеха за какво става дума: пактът им за самоубийство. Внезапно Спенсър си помисли, че това може би изобщо не е лоша идея. Все пак както друго й оставаше?
Но след това тя отново погледна към Мелиса. Сестра й изглеждаше разтревожена, сякаш бе успяла да прочете мислите на Спенсър. Спенсър стисна ръката й, а сестра й я привлече към себе си и я прегърна. Миг по-късно Ариа също ги прегърна, а след това и Емили, и Хана. Спенсър вдъхна чистия, сапунен аромат на сестра си. Хубаво беше след толкова години на омраза най-после Мелиса да е на нейна страна. И макар да не можеше да помогне, тя поне взимаше всичко присърце.
И тъй като не им оставаше нищо друго, момичетата се изправиха и тръгнаха към вратата. Мелиса ги последва с наведена глава и вид на пораженец. Предложи им да ги закара до гарата, но Спенсър махна с ръка.
— И без това направи достатъчно.
— Обадете ми се, ако имате нужда от нещо — каза Мелиса на Спенсър, а по бузите й се стичаха сълзи. — Дори само за да поговорим. Винаги съм на разположение.
— Благодаря — каза Спенсър и стисна ръката й.
След което се обърна към улицата. Температурата навън беше спаднала значително и луната се беше скрила зад облаци. Спенсър обгърна с ръце тялото си и тръгна след останалите към гарата. Никой не каза нищо, защото просто нямаше какво. Поредната задънена улица. Поредната изстинала следа.
26.
Най-тъмното място
Следващия четвъртък Емили се събуди с главоболие под идеално синьо небе. Опита се да стане от леглото, но краката й отказваха да помръднат. Трябва да станеш, каза си тя.
Само че защо? Церемонията по дипломирането и в „Роузууд Дей“ започваше след час, но и без това училището нямаше да я допусне да участва. Беше получила разрешение да присъства, но защо да иска да гледа? Освен това майка й още не се беше върнала от болницата, още скъпи предмети изчезваха от къщата, ФБР продължаваше да смята, че Али е мъртва и че момичетата са убили Табита. Процесът на Емили беше утре и след това щяха да я изпратят в Ямайка. Лятото разцъфваше навсякъде около нея — съседите си приготвяха барбекю и играеха с кучетата си, и се разхождаха из квартала. Но когато Емили погледна към цъфтящите цветя или към сияйната зелена трева, единственото, което почувства, беше страх. На това можеха да се наслаждават всички останали, но не и тя.