Смъртоносно [calibre 1.30.0]

— Защо не чувам сирена на линейка? — произнесе тя на глас.

— Тъкмо си мислех същото нещо — промърмори Мелиса. След това натисна здраво педала за газта. — Всичко ще бъде наред — произнесе гневно тя. — Ще стигнем навреме.

Взеха последния завой. Моля те, не скачай — не спираше да повтаря наум Спенсър, а стомахът й се свиваше болезнено. — Моля те, моля те, моля те, Ем, не скачай.

Ръждясалият, покрит с графити мост се появи пред тях. Никъде не се виждаха полиция или линейки. Веднага щом Мелиса спря край пътя, Спенсър изскочи от колата и се затича към малкия перваз, който ограждаше моста. Надникна от лявата страна, после от дясната. Не се виждаше никой.

— Емили? — Със свито гърло Спенсър погледна към буйната река, очаквайки да види проблясъци от червеникавозлатистата коса на Емили в бързеите.

След това с рев се появи колата на Ариа и двете с Хана изскочиха от нея и хукнаха към моста.

— Ето я! — извика Ариа. От моста стърчеше една дъска. Емили се намираше зад нея. Вятърът развяваше косата й около лицето. Бузите й бяха изцапани от сълзите. Тя се наведе над водата, дишайки тежко.

— Емили! — изпищя Спенсър. — Недей!

Емили ги погледна и лицето й се сгърчи.

— Оставете ме на мира. Трябва да го направя.

— Не, не трябва! — изпищя Хана, разплакана.

Емили се взря обезверено в бързеите.

— Никой не ме иска. Семейството ми иска да съм мъртва.

— Те просто са разстроени — извика настоятелно Спенсър. — Не го искат наистина.

Емили притисна ръце към очите си.

— Нима вие не сте си мислили за това, момичета? И без това все едно сме мъртви. По-добре да сложим край.

Спенсър се спогледа ужасено с останалите.

— Не виждаш ли какво става? — проплака Хана. — Али натопи всички ни. Тя изпрати онези самоубийствени бележки на нашите приятели и семейства, като изкара нещата така, сякаш наистина искаме да се убием. Всичко е пределно ясно, Ем.

Емили сви рамене.

— И какво? Това не променя нищо.

— Напротив, променя! — Хана заудря с юмруци по стената на моста. — Месеци — години наред — позволяваме на Али да ни манипулира. Позволихме й да ни накара да си мислим, че хора, които обичаме, са А. Ариа изгуби Ноъл заради това. А Спенсър заподозря майка си, забрави ли? Сега Али използва силата на внушението, за да ни накара да си мислим, че трябва да се самоубием — и ние отново й позволяваме. Наистина ли ще я оставиш да ти повлияе така?

Емили погледна към Хана.

— Но защо ще иска да извършим самоубийство? Тя вече спечели, като направи така, че да ни изпратят в Ямайка.

— Може би се притеснява, че ще ни оправдаят — извика Спенсър към моста. — А може би се притеснява, че ще продължим да разследваме и от затвора и така ще я разкрием. А по този начин се подсигурява. Ще умрем от собствените си ръце. Дори няма да се наложи да помръдне и пръст.