![Смъртоносно [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/3/smrtonosno-calibre-1-30-0-download.jpg)
Смъртоносно [calibre 1.30.0]
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Малки сладки лъжкини #14
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Смъртоносно [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Което А. и прави.
Един по един, най-лошите подвизи на момичетата изплуват и техният свят започва да се руши пред очите им. Спенсър е изритана от Принстън. Хана е изгонена от изборната кампания на баща си — и от сърцето му. На Емили й нахлузват здрава юзда. А пък Ариа като нищо ще я изритат от страната.
От това по-голямо падение — няма накъде. Момичетата са изгубили всичко! Но А. няма намерение да миряса. Ако смъртоносният план на А. успее, малките сладки лъжкини ще трябва да кажат последната си лъжа…
Мелиса се пресегна и стисна ръката на Спенсър.
— Всичко ще бъде наред.
Спенсър преглътна буцата в гърлото си, изпълнена с признателност, че до нея има човек, който разбира колко болезнено приема всичко. Но все пак й идваше в повече.
— Да се махаме оттук — изръмжа тя и тръгна към паркинга.
Мелиса я последва. Когато минаха край големия фонтан пред гимнастическия салон, тя се прокашля.
— Виж какво, опитваме се да ти намерим някой първокласен адвокат от Ямайка. Дарън има някои връзки там, както и татко.
Спенсър се щипна по носа; ненавиждаше мисълта, че никой от американските адвокати дори не се замисляше върху възможността да поеме случая.
— Знаеш ли колко време ще е необходимо, за да се стигне до процес в Ямайка?
— Получавам противоречиви отговори. — Токчетата на Мелиса потракваха по тротоара. — Някои хора твърдят, че са само няколко месеца. Други казват години.
Спенсър тихо проплака.
Откъм столовата се дочуха радостни възгласи. Мелиса се спря насред претъпкания паркинг.
Съжалявам — каза тя със съчувствено изражение. Огледа паркинга и се наведе към Спенсър. — Ако наистина те изпратят в Ямайка, аз ще я потърся, докато те няма. Не искам да спирам, докато наистина не умре.
Спенсър поклати глава.
— Недей. Страхотно е, че ми правиш такова предложение, но тя е опасна. Ще те убие, Мелиса. Не бих могла да го понеса.
— Но… — Мелиса се поколеба и въздъхна. — Така просто не е честно.
Спенсър също не смяташе, че е честно. И точно в това се криеше иронията: точно когато двете с Мелиса наистина бяха започнали да се разбират, бяха се превърнали в сестрите, които Спенсър винаги се бе надявала, че ще бъдат, животът й бе свършил.
Телефонът й шумно иззвъня. Спенсър погледна към екрана. „ЕМИЛИ“, пишеше там. Докато Мелиса отключваше колата, Спенсър се обади. От другата страна не се чуваше нищо, само воят на вятъра.
— Ало? — каза Спенсър. — Ем?
След това чу плач. В началото риданията бяха тихи, после постепенно се засилиха.
— Емили! — извика Спенсър в телефона. — Ем, там ли си? Защо не си на дипломирането?
Риданията спряха. Чу се някакво шумолене и после Емили подсмръкна шумно в слушалката.
— С-спенсър? — изхленчи тя.
Спенсър се напрегна.
— Защо не си на дипломирането?
— Просто се обаждам, за да ти кажа сбогом.
Вятърът отново задуха в слушалката. Откъм мястото на събитието се разнесоха първите ноти на „Pomp and Circumstance“ на Едуард Елгар.
— Какво става? — Внезапно й се стори, че Емили отново плаче. Спенсър стисна по-здраво телефона. — Ем. Какво има?
— Просто повече не мога да издържам — каза Емили. Гласът й беше абсолютно равен. — Наистина съжалявам. Просто… приключих.
Кожата на Спенсър настръхна. И преди се беше сблъсквала с отчаянието на Емили, особено след като бе родила бебето си. Но това изглеждаше по-различно, сякаш Емили бе попаднала на някое много тъмно място и нямаше представа как да се спаси.
— Къде си? — попита настоятелно тя, стиснала здраво телефона. Мелиса се спря, преди да влезе в колата, поглеждайки с любопитство към Спенсър.
— Няма значение. — Разнесе се съскане като от преминаваща кола. — Никога няма да успееш да дойдеш навреме.
Сърцето на Спенсър се разтупка силно.
— Какво имаш предвид? — попита настоятелно тя, макар да си помисли с ужас, че всъщност знаеше много добре. Завъртя се в кръг, изпълнена с чувство на безпомощност. — Ем, каквото и да си мислиш да правиш, недей. Знам, че нещата са доста напечени, но трябва да се държиш. Просто ми кажи къде си, чу ли?
Емили горчиво се засмя.
— Сигурно дори няма да успея да се удавя. Точно това си мислех, преди случайно да ти се обадя. Избрах си мост — а съм плувкиня, по дяволите.
— Мост? — Погледът на Спенсър шареше насам-натам. Мелиса вече стоеше до нея, очите й бяха ококорени и пълни с въпроси. — Кой? Покрития мост?
— Не — отвърна твърде бързо Емили и Спенсър веднага разбра, че лъже. — Не идвай, Спенсър. Затварям.
— Ем, недей! — изпищя Спенсър. Връзката прекъсна. Спенсър се опита да набере отново Емили, но телефонът звънеше ли звънеше, без дори да се прехвърли на гласова поща.
— Мамка му — произнесе на висок глас Спецрър.
— Какво става? — попита Мелиса.
Гърлото на Спенсър беше пресъхнало.
— Това беше Емили. Тя е на моста. Мисля, че иска да… — Гласът й секна, но по изражението на Мелиса се виждаше, че тя знае какво има предвид Спенсър.
— Кой мост? — попита настоятелно Мелиса.
— Покрития, в другия край на града — отвърна Спенсър. Тя впери поглед в Мелиса. — Може ли да взема колата ти?