Смъртоносно [calibre 1.30.0]

* * *

Няколко часа по-късно, когато Ариа стигна с колелото си до местния „Уауа“, вече валеше. Тя зърна приятелките си близо до горичката, която разделяше минимаркета от жилищния комплекс, и тръгна към тях. Обувките й веднага потънаха в калта. Дъждовните капки се стичаха по бузите й. Тя придърпа качулката над главата си и се затича.

Когато видя, че всички са се събрали, Спенсър въздъхна треперливо.

— Така. Как ще действаме? С какво разполагаме за Али, което би могло да ни свърши работа?

Всички се умълчаха. Един камион, разнасящ мляко, сви към „Уауа“ и паркира отстрани. Тогава Емили се прокашля.

— Аз имам гласово съобщение от Али. Тя ми се смееше. Ни се смееше.

Очите на Ариа се разшириха.

— Али ти се е обадила?

— Защо й е да го прави? — прошепна Спенсър със свит стомах.

— Не знам. — Емили опря ръце на хълбоците си. — Но го направи.

— Може би е решила, че вероятността точно ти да я издадеш, е най-малката — предположи Спенсър.

— Ами, сбъркала е. — Емили извади телефона си. Те се събраха около него и изслушаха гласовото съобщение. Когато Ариа чу пискливия кикот, по гърба я полазиха тръпки.

— Не мога да повярвам — промърмори пребледнялата Хана. — Според теб нарочно ли ти се е обадила или се е получило случайно?

Емили затвори очи.

— Нямам представа.

— Трябва ли да го препратим на Фуджи? — попита след миг Ариа.

Спенсър изсумтя.

— Тя смята, че всичко сме си измислили. Възможно е и това съобщение да идва от някой наш телефон.

Ариа погледна към Емили.

— Пусни го отново.

Емили го пусна. Ариа се заслуша в познатия смях, който се изви във въздуха.

— Звучи така, сякаш тя се намира сред тълпа, не мислите ли?

— И се чува някакво обявление — отбеляза Хана. — Но не мога да чуя какво точно казва мъжът.

— Знам, и аз го чух — потвърди Емили. — Ако успеем да изолираме тази част от съобщението, може би ще успеем да проследим откъде ни се е обадила Али. Може да се окаже място, което често посещава.

— А може да е поредният капан — рече горчиво Ариа.

Хана я погледна гневно.

— Имаш ли по-добра идея?

— Съжалявам. — Ариа разпери ръце. — Но дори да получим някаква следа от съобщението, какво ще правим с нея? Не можем просто да нахлуем в полицейския участък и да кажем, Хей, може да вземем на заем криминоложкото ви оборудване?

Очите на Спенсър грейнаха.

— Всъщност познавам някой, който знае как да използва тези неща — и да ни помогне.

Емили леко наведе глава.

— Кой?

— Сестра ми и Уайлдън.

Хана избухна в смях.

— Мелиса? Сериозно ли говориш?

— Тя ми предложи услугите си. И си помислете — нормално е Мелиса да желае смъртта на Али. — Спенсър скръсти ръце на гърдите си. — Можем да вземем влака до града. Късно е — никой няма да ни обърне внимание. Най-лошото, което може да се случи, е Мелиса да ни затръшне вратата под носа… или да се обади на ченгетата.