Смъртоносно [calibre 1.30.0]

— Спенсър? Хана? — Уайлдън се появи на стълбището, облечен също в боксерки и тениска. Той изглеждаше изнервен.

Стомахът на Спенсър се сви. Може би идеята не беше чак толкова добра — Мелиса беше неин съюзник, но Уайлдън?

Сестра й пристъпи напред.

— Дарън, трябва да им помогнем.

Уайлдън въздъхна и слезе на първия етаж. Лицето му изразяваше предпазливост, но в него се долавяше и любопитство. Емили бръкна в джоба си и му подаде телефона си.

— Получих гласова поща, която ми се иска да провериш. Почти съм убедена, че гласът е на Али.

— Имаш ли някакво оборудване, което може да усили част от записа? — попита Спенсър. — Може би ще успеем да разберем откъде се обажда.

— Или дори да изолираме гласа й и да докажем, че наистина е тя — додаде Емили. — Ченгетата не вярват, че е още жива. Трябва да ги накараме да го разберат.

Уайлдън присви зелените си очи.

— Все още не съм убеден, че това е добра идея.

— Дарън, моля те. — Мелиса се приближи до него. — Това е сестра ми.

Спенсър преглътна буцата в гърлото си. Толкова бе хубаво да я чуе да го казва.

— Погледът на Уайлдън премина по момичетата.

— Добре — каза той след миг, след което взе телефона на Емили и седна на дивана. — Когато работех в роузуудския участък, използвахме програма, до която имахме достъп чрез вътрешната ни мрежа — трябваше ни само цифров файл на записа. Ако паролите на мрежата не са променяни, мисля, че ще успея да вляза в системата.

— Това ще е супер! — ахна Емили.

Мелиса отиде в задната стая. Момичетата се настаниха на дивана и зачакаха. Мелиса се върна с един сребрист МакБук Еър и ю-ес-би кабел. Уайлдън вдигна капака и написа нещо на клавиатурата.

— Влязох. — Той подаде на Емили телефона и кабела. — Включи го към компютъра и пусни записа отначало.

Емили направи каквото й беше казано, влезе в гласовата си поща и намери записаното съобщение от Али. В него се чуваха множество гласове, които говореха едновременно, но бяха приглушени и думите не се разбираха. След това в стаята отекна смразяващият смях на Али. Всички се вцепениха. Тя се смя цели пет секунди, след което записът свърши.

Мелиса затвори очи.

— Това със сигурност е тя.

Дори Уайлдън изглеждаше стреснат.

Отново проиграха съобщението. Мелиса доближи ухо към телефона.

— Звучи така, сякаш се намира сред тълпа.

— И ние така си помислихме. — Спенсър погледна към лаптопа. Аудиопрограмата беше разбила гласовата поща на пакети с информация и аудиопотоците бяха излезли на екрана. Всеки път, когато Али се смееше, единият аудиопоток се раздвижваше. Като фон се чуваха викове и смях. Някой направи анонс по мегафон и вторият аудиопоток се размърда.

— Чухте ли това? — посочи го Спенсър. — Мислехме си, че ако успеем да изолираме това обявление, можем да разберем откъде се обажда.

Мелиса, която седеше в ъгъла на дивана, обгърна коленете си с ръце и ги притисна към гърдите.

— Не мога да повярвам, че има куража да ви се обади, докато се намира насред тълпа.

— Освен ако не е сред тълпата, а близо до нея — рече Спенсър.