Смъртоносно [calibre 1.30.0]

Същият ден Ариа седеше в чакалнята на адвокатската кантора. Е, един вид адвокатска кантора — тя не познаваше друг адвокат, който да работи в търговски център, но както и да е. До нея седеше Майк и разглеждаше някаква брошура за продължаващото дело по групов иск срещу фармацевтична компания.

— Хей — прошепна той. — Някога пила ли си Целебрекс? Ами Прозак?

— Не — промърмори Ариа.

— Имаш ли мезотелиома? — попита той.

— Дори не знам какво означава това.

— По дяволите. — Майк остави брошурата настрани. — Ако имаш, можем да получим голямо обезщетение.

Ариа завъртя очи, учудена, че Майк може да е толкова оптимистично настроен. Освен това тя започваше да размисля за срещата си — през стените се чуваше пулсиращо техно-парче на „Кървс“. На сутринта Майк бе почукал на вратата й и беше казал: „Ставай. Имаме среща с Дезмънд Стърбридж в десет часа. Ще успеем“. „Кой е той?“, беше попитала Ариа и Майк й беше обяснил, че това е адвокатът, който се беше обадил предишния ден с предложението да поеме случая на Ариа. Тя се беше опитала да му обясни, че бащата на Спенсър ги защитава, но Майк просто сви рамене. „Винаги е по-добре да се чуе и второ мнение. Освен това на новия няма да му платим, докато не спечелим делото“.

Сега вратата се отвори и пред тях се изправи един висок, слаб мъж с лепкава усмивка и толкова наквасена с помада коса, че чак лъщеше като лакирано дърво.

— Госпожица Монтгомъри и приятелят й! — прогърмя гласът му. — Влизайте, влизайте!

Ариа погледна нервно Майк, но той просто я издърпа на крака и я вкара в кантората.

— Всичко ще бъде наред — промърмори той, докато двамата вървяха след Стърбридж по коридора. — Той ще представи истината пред съдията — какво може да се обърка?

Ариа се надяваше да е прав. Тя влезе в офиса на адвоката, който беше украсен с фигурки с клатещи се глави, фланелки на „Игълс“ с автографи и цяла купчина опаковки на „Арби“. На стената висеше диплома от университета в Мичиган, която я накара да се почувства по-добре.

— Благодаря, че ни приехте — каза тя, докато сядаше.

— Разбира се, разбира се! — очите на Стърбридж проблеснаха. — Според мен имате много интересен случай. Освен това имам някои идеи, които ще ви държат далеч от Ямайка.

Майк повдигна окуражително вежди. Ариа извади една тетрадка от чантата си и я плъзна по бюрото.

— Не разполагаме с много време, тъй като делото е в петък, затова записах всичко, което се случи, така че да можете да го прегледате в свободното си време.

Стърбридж махна с ръка.

— Няма да е необходимо. Мисля, че имам всичко, което ни трябва.

Ариа и Майк се спогледаха.

— Но вие нямате нищо — каза Ариа. — Не искате ли да чуете какво всъщност се случи в онази нощ?

— Боже мили, не. — Стърбридж изглеждаше объркан. — Госпожице Монтгомъри, това е доста сложен случай. Има очевидци, има клип с вас на местопрестъплението… не ми изглежда твърде добре. Така, както аз виждам нещата, има само един начин да изиграем картите си така, че да излезете победители.

— И какъв е той? — попита Майк.

— Ще пледираме невменяемост.

Той изглеждаше доволен от себе си, сякаш бе открил нов закон на гравитацията. Ариа примигна.

— Но аз не съм луда.

Той повдигна едната си вежда.

— Халюцинирате, че Алисън Дилорентис е жива? Сама си изпращате заплашителни бележки?

— Те не са от мен! — извика Ариа.

Стърбридж се усмихна тъжно.

— Полицията твърди, че са.

Раменете на Майк увиснаха.

— Вие използвате информация за сестра ми, която сте прочели онлайн, разни глупости, които ченгетата са измислили. На клипа не е заснета тя.

Стърбридж се намръщи.

— Определено прилича на нея.

— Не, не прилича — отвърна Ариа. — Не съм го извършила.

Стърбридж направи X с показалците си.

— Не искам да слушам! — пропя той. След това плъзна купчина листове по бюрото. — Ако искате да стоите по-далеч от затвора в Ямайка, подпишете документите, че пледирате невменяемост. Аз ще ви осигуря психиатрична оценка. Не е чак толкова зле. Има голяма вероятност да се озовете в някоя от онези луксозни психиатрични клиники, като всички разходи се поемат от държавата.

— Като „Убежището в Адисън-Стивънс“ ли? — попита предизвикателно Ариа.