Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Защото подложих и двама ви на изпитание, и двамата издържахте изпитанията, не сте извършили постъпки, които бихме определили като престъпления — вашите клетви са между вас и Бог и не са подчинени на никой съд — и за ваше щастие заповедта за задържането ви бе незаконна, и следователно неприемлива… Комитет! Промърмори той с отвращение, после забеляза как се гледат. За миг го обзе страхопочитание. И завист.
Интересно, че Хаким хан бе допуснал комитетът да издаде заповедта и да я подпише, а не полицията, която би уредила легално екстрадиране. Той направи знак на сержанта.
— Пусни го. Вас двамата ще ви чакам в канцеларията. Не забравяйте, че трябва да ви върна бижутата. И двата ножа.
И си тръгна.
Вратата на килията се отвори шумно. Сержантът се поколеба, после си тръгна. Нито Ерики, нито Азадех го забелязаха, не забелязваха и мръсотията в килията гледаха се един друг, тя отвън, все още с ръце на решетките, той отвътре, също стиснал железата. Не помръдваха. Само се усмихваха.
— Иншаллах? — рече тя.
— Защо не? — И тогава, все още объркан от освобождаването им от този честен човек, когото само допреди малко би разкъсал на части като олицетворение на злото, Ерики си спомни какво бе казал майорът за харема и колко желана е тя. И въпреки желанието си да не развали чудото на доброто, изтърси: — Азадех, бих искал да оставим всичко лошо тук. Можем ли? Какво стана с Джон Рос?
Усмивката й не се промени. Тя знаеше, че са на ръба на бездната. Скочи уверено в нея, радваше се на възможността.
— Много отдавна, още когато те залюбих, аз ти казах, че съм го познавала, когато бях много млада. — Гласът й бе нежен въпреки тревогата й. — В селото и в базата той ми спаси живота. Когато го срещна отново, ако го срещна, ще му се усмихна и ще бъда щастлива. Моля те и ти да направиш същото. Миналото е минало и трябва да остане в миналото.
„Приеми го и приеми и него, Ерики, сега и завинаги — повеляваше му тя, — или нашият брак ще свърши бързо не по моя воля, а защото ти ще се лишиш от мъжеството си, ще направиш живота си непоносим и няма да ме искаш край себе си. Тогава аз ще се върна в Табриз и ще започна нов живот, тъжно е, защото е вярно, но така реших да постъпя. Няма да ти напомням за обещанието, което ми даде, преди да се оженим, не искам да те унижавам — но колко лошо от твоя страна да забравиш! Прощавам ти само защото те обичам. О, Господи, мъжете са толкова странни, толкова е трудно да ги разбереш, моля те, напомни му веднага за клетвата му!“
— Ерики — прошепна тя, — нека миналото остане в миналото. Моля те! — Очите й молеха така, както могат да молят само очите на жена.
Но той отбягваше погледа й, смазан от собствената си глупост и ревност. „Азадех е права — крещеше умът му. — Това е минало. Азадех ми разказа за него честно и аз й обещах по своя воля, че ще мога да живея с това, а той й спаси живота. Тя е права, но дори и така да е, сигурен съм, че го обича!“
Измъчен, той я погледна в очите, в главата му се затръшна някаква врата, той я заключи и хвърли ключа. Обхвана го старата топлина, пречисти го.
— Права си и аз съм съгласен! Права си! Обичам те — теб и Финландия, завинаги! — Той я прегърна, вдигна я и я целуна, и тя отвърна на целувката му, после го прегърна, а той, по-щастлив от всякога, я понесе без усилие по коридора. — Дали имат сауна в Истанбул, дали ще ни разрешат да се обадим по телефона, само веднъж, мислиш ли, че…
Но тя не го слушаше. Усмихваше се.
Бахрейн, международната болница: 6,03 вечерта.
Телефонът иззвъня приглушено в спалнята на Мак и събуди Джени от приятния й унес на верандата. Мак дремеше на сянка във фотьойла до нея. Тя стана, без да вдига шум, не искаше да го събуди, и вдигна слушалката.
— Стаята на капитан Макайвър — рече тихо тя.
— О, извинете, че ви безпокоя, свободен ли е капитан Макайвър? Обажда се помощникът на господин Нюбъри от Ал Шаргаз.
— Съжалявам, той спи, обажда се госпожа Макайвър, мога ли да приема някакво съобщение за него?
Гласът се поколеба.
— Може би да го помолите да ми се обади. Аз съм Бертрам Джоунс.
— Ако е важно, по-добре кажете на мен.
Отново колебание, после се чу:
— Много добре. Благодаря ви. Става въпрос за един телекс от щаба ни в Техеран за него. Пише: „Моля, информирайте капитан Д. Макайвър, управителен директор на IHC, че един от неговите пилоти, Томас Локхарт, и съпругата му са загинали при нещастен случай по време на демонстрация.“ — Гласът леко се усили. — Съжалявам за лошата новина, госпожо Макайвър.