Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Изпратен къде в Истанбул? — чу тя гласа си.
— Първо в затвора, с оглед на сигурността, където неговият посланик ще може да го посети и ако такава е Божията воля, ще бъде освободен.
— Защо трябва да бъде изпращан в затвора? Не е направил ни…
— Има награда за главата му. Жив или мъртъв. — Майорът леко се усмихна. — Необходима му е защита — има дузини ваши сънародници в селото и наблизо, които умират от глад. Не се ли нуждаете и вие от защита? Нима не сте идеалната жертва за отвличане, нима ханът няма да откупи единствената си сестра веднага и щедро? А?
— С радост ще се върна, ако това ще помогне на съпруга ми — отвърна тя веднага. — Но ако се върна, каква… каква гаранция имам, че съпругът ми ще бъде защитен и изпратен в Истанбул, майор ефенди?
— Никаква. — Той стана и се надвеси над нея. — Алтернативата е, ако не съдействате по ваша собствена воля, да бъдете изпратена до границата днес, а той… той ще трябва да се осланя на съдбата си.
Тя не стана и не отдръпна ръката си от възглавницата. Нито погледна към него. „Бих го направила с радост, но щом си отида, Ерики ще остане беззащитен. Да съдействам? Означава ли това да легна с този мъж по собствена воля?“
— Как трябва да съдействам? Какво искате да направя? — попита тя и се ядоса, защото гласът й бе много неуверен.
Той се засмя ехидно:
— Да направите това, което всички жени намират за трудно: да бъдат послушни и да правят това, което им се каже, без да спорят, и да престанат да се правят на умни. — Обърна се на пети. — Ще останете тук в хотела. Аз ще се върна по-късно. Надявам се дотогава да сте готова… да ми дадете правилен отговор. — И излезе.
„Ако се опита да ме изнасили, ще го убия — помисли тя. — Не мога да легна с него. Съпругът ми никога няма да ми прости, а и аз няма да си простя, защото и двамата знаем, че това няма да гарантира неговата свобода или моята, дори и така да беше, той не би могъл да живее с тази мисъл и ще иска да си отмъсти. Нито пък аз бих се примирила със себе си.“
Стана и се приближи до прозореца, погледна навън към оживеното село и покритите със сняг планини. Границата беше съвсем наблизо.
— Единственият шанс за Ерики е аз да се върна — промърмори тя. — Но аз не мога, не без разрешението на майора. А дори и тогава…
В полицейския участък: 11,58 по обед.
Ерики дръпна и долният край на средния железен прът се изтръгна. По пода се посипа цимент. Той го набута бързо обратно в дупката, погледна през вратата по коридора. Не се виждаше никакъв пазач. Натъпка бързо малките парченца цимент и мазилка около основата, за да я замаскира. Беше дърпал желязото почти цяла нощ, без да го изпуска — както куче не би изпуснало кокал. Сега имаше оръжие и лост, за да огъне останалите пръчки.
„Ще ми трябва половин час, не повече“ — помисли си той и седна доволен на леглото. Снощи, след като бяха донесли храната, полицаите го бяха оставили сам, уверени в здравината на решетките. Тази сутрин му донесоха кафе с гаден вкус и парче черен хляб и го гледаха, без да разбират, когато попита за майора и жена си. Не знаеше как е на турски „майор“, нито името на офицера, но когато посочи с жест ревера си и имитира ранга му, те го разбраха и само вдигнаха рамене. Казаха нещо на турски, но той не разбра, и си отидоха. Сержантът не се появи повече.
„Всеки от нас знае какво да прави — помисли той. — Азадех и аз, всеки от нас е изложен на риск, всеки ще направи всичко възможно. Но ако я докоснат или наранят, никакъв Бог няма да помогне на този, който я е докоснал, докато съм жив. Кълна се.“
Вратата в края на коридора се отвори и пред килията застана майорът.
— Добро утро — поздрави той. Ноздрите му се свиха от лошата миризма.
— Добро утро, майоре. Къде е жена ми, моля, и кога ще ни пуснете да си вървим?
— Съпругата ви е в селото, в пълна безопасност, отпочинала. Видях я лично. — Майорът го изгледа замислено, забеляза мръсотията по ръцете му, погледна внимателно ключалката, решетките на прозореца, пода и тавана. — Нейната сигурност и отношението към нея зависят от вас. Разбирате ли?
— Да, да, разбирам. И като старши полицейски служител тук ще ви държа отговорен за нея.
— Добре — засмя се ехидно майорът, после усмивката му изчезна. — Изглежда, че е най-добре да избегнем конфронтацията. Ако съдействате, ще останете тук тази вечер, а утре ще ви изпратя под стража в Истанбул, където вашият посланик може да ви види, ако иска, за да ви съдят за престъпленията, в които ви обвиняват, или да бъдете екстрадиран.