Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Ти и Скраг все още ли сте с полета в осемнадесет и тридесет и пет за Бахрейн?
— Да. Жан-Люк ще ни посрещне. Вземаме и Касиги, за да организираме работата му и да го подготвим за машините за „Иран-Тода“. Аз съм последен.
— Ще се видим в Абърдийн. — Руди стисна здраво ръката му и хукна. Гавалан настъпи съединителя, включи със стържене на скорост и изруга, после подкара обратно към офиса.
— Има ли нещо, Скраг?
— Не, не, още не, приятелю. Касиги се обади. Казах му, че работата е опечена, дадох му регистрационните номера на хеликоптерите, имената на пилотите и механиците. Той имал резервация за нашия полет за Кувейт тази вечер, после щял да пътува с кола до Абадан, после до „Иран-Тода“. — Скрагър бе не по-малко учуден от останалите от вида на Гавалан. — Анди, осигурил си се срещу всякакви възможности.
— Дали? Съмнявам се, Скраг. Не можах да измъкна Ерики и Азадех. — През нощта, до много късно по лондонско време, Гавалан бе въртял на всички важни хора, за които се бе сетил. Финландският посланик бе шокиран: „Но това е невъзможно! Наш сънародник не би могъл да се забърка в такава история. Невъзможно! Къде ще бъдете утре по това време?“ Гавалан му каза, след това дълго наблюдава как нощта се превръща в ден. Нямаше как да се свърже с Хаким хан, освен чрез Нюбъри, а Нюбъри вече го правеше. — Гадна работа, Скраг, но това е положението. — Вдигна сковано слушалката, пак я остави. — Изнесохте ли се всички от хотела?
— Да. Касиги ще ни чака на портала. Изпратих всичките ни куфари на терминала за регистрация на багажа. Можем да останем тук до последния момент и да идем направо там.
Гавалан гледаше втренчено към летището. Оживен, нормален, спокоен ден.
— Не знам какво да правя, Скраг. Просто вече не знам какво да правя.
В полицейския участък в турското село: 5,18 следобед.
— … както кажете, ефенди. Вие ли ще уредите необходимото? — говореше почтително майорът по телефона. Седеше зад единственото бюро в малката мръсна канцелария, а сержантът стоеше наблизо, на бюрото бяха поставени кукрито и ножът на Ерики. — … Добре. Да… да, съгласен съм. Салаам. — Той затвори телефона, запали цигара и стана. — Ще бъда в хотела.
— Да, ефенди. — Очите на сержанта блестяха развеселени, но той внимаваше това да не проличи на лицето му. Гледаше как майорът оправи куртката си, приглади коса и си сложи феса, завиждаше му за чина и властта. Телефонът иззвъня. — Полицията?… О, здравейте, сержант. — Слушаше с нарастващо удивление. — Но… да… да, много добре. — Остави безизразно слушалката върху вилката. — Беше… беше сержант Курбел от границата, майор ефенди. Пристига камион на иранските ВВС със Зелени ленти и един молла, идват да вземат хеликоптера, затворника и жената и да ги закарат в Ир…
— За Бога, кой допуска неприятели през границата, без да е бил упълномощен? — избухна майорът. — Има постоянна заповед относно моллите и революционерите!
— Не зная, ефенди — отвърна сержантът, изплашен от внезапния му гняв. — Курбел каза само, че размахват някакви официални документи и настояват… Всички знаят за иранския хеликоптер, така че той ги е пропуснал да влязат.
— Въоръжени ли са?
— Не каза, ефенди.
— Събери хората си, всички, с автомати.
— Но… ами затворника?
— Зарежи го! — каза майорът, изруга и излезе.
Край селото: 5,32 следобед.
Камионът на иранските ВВС беше с двойно предаване. Отби от пътя, който не бе нещо повече от пътека, мина по снега, смени скоростта и се насочи към хеликоптера. Полицаят на пост се запъти да го посрещне.
Половин дузина въоръжени младежи със зелени ленти наскачаха от камиона, а след тях — трима невъоръжени униформени от иранските ВВС и един молла. Моллата свали автомата „Калашников“ от рамото си.
— Салаам. Дойдохме, за да влезем във владение на нашето имущество в името на имама и народа — каза важно моллата. — Къде са похитителят и жената?
— Аз… не зная нищо. — Полицаят се обърка. Имаше ясна заповед: „Стой на пост и пази никой да не се приближава, докато не ти кажат нещо друго.“ — Най-добре ще е първо да идете до полицейския участък и да попитате там. — Видя единия от авиаторите да отваря вратата и да наднича в кабината, другите двама развиваха маркучи за зареждане. — Ей, вие тримата, нямате право да се приближавате до хеликоптера без разрешение!