![Игра на духове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/4/igra-na-duhove-bg-download.jpg)
Игра на духове [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #15
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547339576
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:
Въпреки че още не знаеше дали изчезването на Еклънд е свързано със случая Сансъм или странните му интереси, той разбираше, че и двете биха могли да накарат някого да поиска да сложи край на търсенията му. Възможно бе обаче манията на Еклънд да го е отвела при Мей Маккинън, а Паркър още не го познаваше достатъчно, за да го изключи от списъка на заподозрените в убийство.
43.
През по-голямата част от пътя до Мейн Паркър караше зад Луис и Ейнджъл и се отдели от тях едва когато стигна до отбивката за Скарбъро. Присветна с фарове за довиждане, след което не срещна друг автомобил чак до дома си. В стаята на долния етаж, която ползваше като кабинет, светеше лампа. Държеше я включена заради Дженифър, изгубената си дъщеря, така че тя да я вижда от мрака и да знае, че той мисли за нея, а ако пожелае, да я ползва като маяк, за да се върне при него.
Преди да свие по алеята към къщата, той спря, за да провери алармата с телефона си. Това беше една от модификациите на системата, които беше направил след онова нападение, в което едва не загина. Сега тя записваше всички движения в имота на обекти, по-големи от средно голям бозайник, а камерите веднага правеха запис, който можеше да бъде прегледан от мобилния телефон. Този път единственият посетител беше куриер на „Ю Пи Ес“, който беше донесъл някаква пратка малко преди обяд и я беше оставил на входната врата, вместо в пощенската кутия край пътя. Беше малък плик, от който Паркър почувства необяснимо безпокойство.
Той паркира, разтовари багажника на колата си и занесе всичко в кабинета си, след което отвори плика. Вътре имаше набор от документи, които го информираха, че Рейчъл е завела дело за формалното уточняване на посещенията и попечителството над Сам. Паркър ги прочете, осъзнавайки, че при последната им среща процедурата вече е била задействана. Седна до прозореца в кабинета си и се загледа навън в луната и мочурищата. Седеше неподвижно и след време заспа с лице към тъмнината. Дрямката му беше неспокойна, но въпреки това не видя как Дженифър приближава между дърветата, нито как стои пред прозореца и го гледа с очи, твърде стари за детското ѝ лице. После седна на верандата с гръб към стената на къщата и остана там да бди над баща си, додето се съмна.
44.
Паркър се събуди схванат и вкочанен от студ на стола. Чувстваше се по-зле, отколкото ако въобще не беше заспивал. Часовникът показваше 7:00. Изкушаваше се просто да си легне в леглото и да се завие през глава, но се притесняваше, че може никога да не стане повече. Документите, които беше получил от адвоката на Рейчъл, не бяха съвсем неочаквани; те повече то натъжиха, отколкото разгневиха, и го разочароваха от лицемерното ѝ в неговите очи поведение.
„Не биваше да се стига дотук - мислеше си той, - но вината за това е моя.“
Той се качи горе, съблече се и си взе душ, после облече чисти дрехи и си направи кафе и препечени филийки. По-късно щеше да се види с Мокси Кастин, за да обсъди проблема и да реши какво да прави по-нататък. При всички положения искаше да причини колкото може по-малко страдание на Сам. Знаеше, че и Рейчъл би искала същото.
Паркър захапа една препечена филийка, взе чашата си с кафе и се върна в кабинета си, за да фокусира цялото си внимание върху документите на Еклънд. Макар навън да беше студено, той открехна прозореца, защото стаята миришеше на сън, и без да иска бутна нещо червено-черно, което падна на верандата отвън. Излезе да го вземе. Когато се върна, носеше наниз от зимни шушулки и стъбла - от онези, които дете би направило, докато си почива.
От онези, които Дженифър обичаше да ниже и подарява на майка си и баща си.
Паркър внимателно закачи наниза на лампата, за да виси до него, докато работи. Светлината се променяше, сенките нарастваха, а той четеше за Мъчениците от Капстед и техния край. Това беше името, което им бяха дали другите.
А те самите се наричаха Братята.
45.
Тоби Тейър познаваше само още един човек, който знаеше за разследванията на Джейкъб Еклънд, или поне само един, с когото можеше да сподели тревогите си. Благодарение на Еклънд знаеше за семейните връзки на Майкъл Маккинън с покойния Каспар Уеб. Преди това името му не значеше нищо за него, но детективът му беше разказал достатъчно, за да го накара да се радва, че никога не са се срещали. Нямаше никакво желание да се среща с хората, които Уеб беше оставил след себе си, а именно, тъй наречените Майка и Филип. Нито можеше, нито искаше да се обръща за съвет към тях.