Сърца за изгаряне [bg]

Върлината имаше мръсна руса коса, леко разрошена, подстригвана за последно преди може би месец, ако не и повече. Носеше кафяви мокасини, джинси и зелено яке, въпреки че беше достатъчно топло. Даже от отсрещния тротоар Фаустино разпозна леката издутина под лявото рамо. Мъжът беше въоръжен. Нещо в поклащането на ръцете винаги ги издаваше, Фаустино изчисли, че е висок малко под метър и осемдесет. Вероятно преполовил чети-ресетте. Трудно бе да се каже със сигурност. Успя съвсем бегло да зърне лицето му.

Върлината беше предпазлив — спираше почти на всяка пресечка, за да се вгледа в произволни витрини и да изучи онези, които вървяха пред и зад него — опитен, търпелив, склонен да изчаква. Когато мъжът сви по Уилок Роуд и изчезна от погледа му, Фаустино изруга, ускори крачка и притича през бавно пъплещия трафик по Браунсвил, като едва не бе пометен от някакво хлапе в тунингован „мустанг“, прекалено погълнато от гърмящата в колата музика.

Уилок Роуд пресичаше Браунсвил на стръмен хълм. Чак когато се изкачи на най-високата точка, Фаустино успя да зърне отново мъжа — тъкмо навреме, за да види как онзи сяда зад волана на черен „Понтиак GTO“, паркиран на западната страна на улицата. Вратата се затвори с дързък трясък, последван от гърленото ръмжене на двигателя.

Без повече да се притеснява дали ще бъде забелязан, или не, Фаустино ускори крачка. Бутна встрани някакъв младеж на трийсетина години, който разхождаше сибирското си хъски по тротоара, и успя да види номера на понтиака малко преди возилото да се вклини в трафика и да изчезне зад следващия хълм, оставяйки след себе си само кълба дим.