![Сърца за изгаряне [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/2/srca-za-izgaryane-bg-download.jpg)
Сърца за изгаряне [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 9789544094171
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сърца за изгаряне [bg]». Краткое содержание книги:
— Мислите, че е имало дете и някой го е отвлякъл — обади се Фогел. Беше повече твърдение, отколкото въпрос.
— Както казах, не открихме никакво доказателство, че изобщо е имало дете — никакви дрешки, никакви играчки… стаята беше напълно празна. В баните също нямаше нищо, което да подсказва наличието на дете… но лицето на онази жена… — Гласът му секна. Той надигна бутилката и отпи.
— А има и друго, което не се връзва — продължи след малко. — Открихме трима мъртви извършители в онази стая. Обувките им съвпадаха напълно с трите комплекта отпечатъци, които установихме на долния етаж. Следователно, ако е имало дете, кой го е отвлякъл?
— Четвърти човек?
— Четвърти… — повтори той замислено. — Прекарах повече от десетилетие в търсене на този мистериозен „четвърти“ и стигнах до кривата круша. Когато другите трупове почнаха да се появяват — всяка година нов и все на същата дата, днешната дата, — все повече се убеждавах, че има още някой, когото сме пропуснали. Сигурен бях, че онзи, четвъртият, е убил първите трима, взел е детето, премахнал е всички доказателства за съществуването му и оттогава насетне убива по един всяка година. Този човек е истински призрак… а когато подобни мисли веднъж забият нокти в мозъка ти, случаят не престава да те тормози. — Той надигна отново бутилката, поднесе я към устните си, след което явно размисли и я сложи на сгъваемата масичка при другите. — Трябва да се дистанцираш от цялата тази бъркотия. Остави я да се пенсионира с Фаустино. Аз му пуснах тази муха, а ако и ти „прихванеш“, ще прекараш остатъка от кариерата си в преследване на призрак. Всеки твой ден ще преминава в очакване най-накрая да стане 8 август. Не ти трябва подобен таралеж в гащите. Хич не ти трябва.
Фогел знаеше, че най-вероятно е прав. И Фаустино ѝ бе намекнал нещо подобно. Но случаят вече се бе загнездил в главата ѝ. Беше пуснал корени. А и нямаше на света нещо, което да обича повече от една хубава мистерия за разгадаване.
— Колко трупа вече има на онази дъска на Фаустино? Тринайсет? Четиринайсет?
— Шестнайсет.
Очите на Стак потърсиха бирата. Не посегна към нея обаче.
— Седемнайсет, до края на деня. Може да си сигурна. Както си сигурна, че часовникът тиктака.
— Казахте, че възрастните са се самонастанили. Открихте ли кола? Може да са живеели в нея и всичките им вещи да са били там?
Стак поклати глава:
— Помислихме и за това. През онези години докладите за изоставени превозни средства постъпваха директно в кабинета на кмета. Извозваха ги от една фирма на име „Макган и Честър“. Не съм сигурен кой се занимава с това в наши дни. Определихме периметър от осем квадратни километра около къщата, оглеждахме под лупа всяка кола, която извозваха през следващите шест месеца. Имахме няколко претендента — главно коли, пълни с дрехи, — но отпечатъците, които открихме в тях, не съвпаднаха с тези на мъжа и жената от къщата. Техните, между другото, не бяха в нито една база данни — нито местна, нито федерална.
Очите на Стак не се отделяха от бирата. Най-накрая се реши, пресегна се, взе я и я допи.
— Изкарах двайсет и осем години в питсбъргското полицейско управление, двайсет и четири от които в отдел „Убийства“. Разкрил съм над сто случая. Малкото, които не съм успял да разреша, вероятно ще си останат така, но поне знам, че съм направил всичко, което е било по силите ми. Затова съвестта ми е чиста. Единственият, който все още ме тормози, е този. — Той понижи глас и зачопли етикета на бирата. — Интуицията ми подсказва, че всичко е заради изчезналото дете. Всички тези трупове. Тогавашният патолог ми беше приятел. Когато направи аутопсията на онази жена, потвърди, че е раждала поне веднъж. Не съм го включил в доклада си, но мисля, че трябва да го знаеш. Фаустино знае. Сигурен съм, че детето е някъде там. Сега би трябвало да е поне на 14. Ако наистина искаш да разрешиш случая, намери детето.
Таванът на дългия коридор се извиваше в голяма, изящно украсена арка, която достигаше височина поне пет-шест метра. Самият таван и арката бяха декорирани с тъмен махагон и нещо, което приличаше на мраморни плочи. Като допълнение на елегантния дизайн през три метра бяха окачени кристални полилеи.