Сърца за изгаряне [bg]

— Би ли дошъл с мен до океана? Ако реша да отида?

— Това ли искаш?

— Отговаряш на въпроса с въпрос, Пип. Чудя се от кого ли си научил подобно нещо…

— Мисля, че бих.

— Какво?

— Бих дошъл с теб.

— И ще изоставиш леля си? Приятелите си? Онази твоя работа, която очевидно много обичаш?

— Е, не днес, но някой ден…

— Човек може да чака да настъпи „някой ден“ цял живот. Питай леля си дали е дочакала нейния „някой ден“. — Стела отметна мократа коса от челото си. — Ще прекараш целия си живот в този град, в тази мижава закусвалня. Никога няма да изкачиш планина. Никога няма да се спуснеш в мрачна пещера. Никога няма да се разхождаш но улиците на Париж. Дори няма да отидеш до Ню Йорк — най-големия град, само на няколко часа път оттук, но въпреки това за момче като теб подобно пътешествие изглежда невъзможно. Ще затвориш очи за секунда и когато ги отвориш, ще си се озовал в люлеещ се стол в някакъв старчески дом тук, в Пенсилвания, животът ти ще е зад теб, а твоят „някой ден“ няма да е нищо повече от далечен мираж. Този град е пълен с хора като теб.

— Ако смяташ, че съм толкова посредствен, защо сега съм тук?

— Защото днес е нашият ден, забрави ли? Нима ни е нужна друга причина?

Стела постави и двете си ръце върху ръба на басейна, погледна небето и се отпусна по гръб. Върху оголената ѝ кожа проблясваха ситни капчици. Черната материя на бельото ѝ блещукаше под бледата светлина. Коленете ѝ бяха леко присвити.

Направих още една крачка напред. Водата вече стигаше до брадичката ми.

— Защо ми изпращаш пари?

— Мисля, че вече ти казах. Не ти изпращам нищо.

— Знам, че си ти.

— И защо бих постъпвала така?

Огледах огромния двор, басейна, светлините на къщата, които се процеждаха през клоните на дърветата.

— Не знам — някакъв вид благотворителност?

— Ти не си „благотворителност“ за мен, Джак.

— Така ли? Тогава какво съм?

Тя отпусна краката си отново във водата и се засмя палаво:

— Сигурен ли си, че не можеш да плуваш?

— Има поне трима инструктори в онзи летен лагер, дето ти го споменах, които с най-голямо удоволствие писмено ще потвърдят, че не е добра идея да припарвам близо до вода.

— Лошо.

Лявата ѝ ръка изчезна под водата и след малко се появи, стиснала сутиена. Тя го метна през басейна и той цопна на няколко сантиметра от лицето ми. Гледах захласнато как се пресяга, сваля гащичките си и ги хвърля към мен. След това се изкиска и се гмурна.

Водата бе потресаващо черна.

Гледах като хипнотизиран мястото, където се намираше Стела допреди малко, затихващите вълнички, кръгчетата, които се разширяваха, докато достигнеха до мен и се оттласнеха обратно, към сутиена и бикините ѝ, които се клатушкаха там, където не можех да ги докосна. Не можех да видя нищо под повърхността. Всичко потъна в тишина. Секундите се превърнаха в минути.