Сърца за изгаряне [bg]

Детектив Фаустино Брайър седеше на пейка срещу сградата, в която живееше Дънкан Белино. Държеше „Челюсти“ с меки корици. Уличката, където бе открит трупът на Анди Олин Флак, бе съвсем близо, а срещу нея пък бе закусвалнята, в която най-вероятно Флак е хапвал последното ядене в живота си.

Хлапето беше в сградата — бе сигурен. Не в апартамента, където живееше — и в това бе сигурен. Белино бе разследван за трафик на дрога, затова преди около три месеца детектив Хортън от отдел „Наркотици“ поиска съдебна заповед за подслушване на жилището на момчето и я получи. Сложиха „бръмбар“ в телефона в кухнята и разположиха пет микрофона из апартамента — един във всекидневната, един в кухнята, по един във всяка спалня и още един в банята. Детектив Хортън в момента се намираше в червен ван с надпис „Килимите на Кармин“ отстрани, паркиран половин пресечка по-нататък, заедно с още трима полицаи от отдел „Наркотици“. Чакаха да чуят нещо интересно. Фаустино познаваше Хортън от почти десет години, затова, когато го попита дали и той може да слуша днес, Хортън му даде портативен приемник и му каза, че му дължи не по-малко от четири билета за мач на „Стийлърс“. Можел да слуша какво става, но не във вана. Детектив от „Убийства“, присъстващ при операция на „Наркотици“ — можело да повдигне неудобни въпроси, ако се разчуе.

Приемникът бе във вътрешния джоб на якето на Фаустино. В ухото му бе напъхана малка жична слушалка. Натика я по-навътре, завъртя копчето на приемника да провери микрофоните един по един. Всички мълчаха.

Фаустино тъкмо връщаше копчето в първоначална позиция, за да повтори процедурата, когато Хортън седна на пейката до него и отвори вестник, Фаустино хвърли един поглед на заглавията.

— Нали знаеш, че този вестник е отпреди две седмици?

— Само с това разполагаме във вана. Мисля, че вече знам проклетото чудо наизуст. Най-близкото до порно нещо, което има, е една реклама на трета страница — на дамски бикини в „Джуъл Гросърис“. Най-смотаната операция на всички времена.

Очите на Хортън бяха скрити зад тъмни авиаторски очила. Дясната му ръка бе покрита с татуировки — дра-кони, рицари и мечове. Беше ги направил, за да не си личи отдалеч, че е ченге. Повечето от отдел „Наркотици“ постъпваха така. Тактика, жизнено необходима за оцеляването по време на операции под прикритие.