Сърца за изгаряне [bg]

— Как е Стак?

Тя седна на стола срещу него:

— Спомена за изчезнало дете.

— Беше просто теория. Разглеждахме доста хипотези. Тази на Стак — за липсващото дете — бе една от тях.

— А твоята?

— Мога да го разбера защо тръгна по този път, иска ми се да се съглася с него, но знам, че половината от това да бъдеш добро ченге е да умееш да бъдеш безпристрастен.

В мига, в който се съсредоточиш върху една определена теория, започваш подсъзнателно да отхвърляш всички останали възможности. И ако въпросната теория е грешна, а отказваш да приемеш останалите, имаш нулев шанс да разкриеш престъплението. Стак си затвори всички останали вратички, а аз ги оставих отворени. Ето тук е разликата между нас.

Фогел разтвори папката, извади снимките на жертвите и ги подреди една до друга на бюрото.

— Как би обяснил различията тук? Защо тези тримата са досущ като онези по твоята „Стена на чудатостите“ а мъжът и жената са открити на долния етаж и приличат на жертви на обикновено убийство!

Фаустино погледна към фотографиите на мъжа в библиотеката и жената на стълбите.

— С тази част от теорията на Стак съм съгласен. Мисля, че тримата, открити на горния етаж, са убили тези двамата тук. Но не стигнахме до единодушие за това -кой е очистил тримата.

— Не вярваш ли на хипотезата му за „четвъртия извършител“?

Фаустино помълча. Потъркваше разсеяно с пръст ръба на една от снимките.

— Не мисля, че е имало четвърти.

— Тогава какво ги е убило?

— Според мен — онова, което са намерили в стаята — отвърна Фаустино. — И каквото и да е било то, именно те са били нещастните души, които са го пуснали на свобода.