Вътрешният кръг [bg]

Вратата му отвори пълна жена с посивели коси. Приятното й лице беше тъжно. Демарко й показа картата си за достъп в Конгреса, която използваше като универсален пропуск, промърмори нафукано „идвам от името на правителството“ и пожела да говори с мисис Матис.

Имаше шанс Били да е споделил нещо с жена си. Сега Дарси Матис оставаше сама, без никаква закрила. В сърцето й вероятно зееше кървава рана и дълбоко в себе си може би се надяваше, че сънува ужасен кошмар, от който всеки момент ще се събуди и ще открие Били до себе си. Разбира се, ако изобщо беше в състояние да разсъждава. А Демарко, грубиян, какъвто винаги си е бил, се готвеше да я разпитва въпреки състоянието й.

Жената бегло погледна картата, после вдигна очи към лицето му.

— Не можете ли да дойдете по-късно? Моля ви! В момента състоянието й е ужасно!

— А вие коя сте, госпожо?

Искаше да бъде сигурен, че тази жена не е изпратена от Сикрет Сървис.

— Съседка съм й, казвам се Доти Паркър. Когато полицаите дойдоха — беше някъде към пет сутринта, те позвъниха първо на моята врата. Попитаха ме дали сме приятелки и дали бих могла да остана при нея, след като й съобщят новината. Казах „да“.

Уверил се, че насреща му стои една достойна жена и примерна гражданка — тоест човек, когото може да мачка, Демарко си придаде строг вид и каза:

— Госпожо, трябва да говоря с нея още сега! Въпросът е важен и засяга сигурността на държавата!

Объркана и смутена, Доти Паркър — милата и състрадателна женица — закима енергично.

— Ами добре, разбира се. Съжалявам. Тя е отзад, на верандата. Опитах се да я вкарам вътре и да й предложа чаша чай, но тя…

Дарси Матис седеше на сгъваем алуминиев стол, облечена с джинси и кафява жилетка върху бяла тениска. Русата й коса беше стегната на конска опашка, а жилетката й беше поне с два номера по-голяма. Времето беше хладно, но все пак доста меко за подобни връхни дрехи. Демарко реши, че жилетката е на мъжа й и вероятно още излъчва миризмата на тялото му. И я обгръща така, както до вчера силните му ръце.

В съзнанието му изплува споменът за начина, по който съпрузите се бяха гледали при предишната му визита: плътно прегърнати Хензел и Гретел, търсещи в гората трохите, погълнати от чудовищата. Същите чудовища, които бяха погълнали и Били.

Придърпа един стол и се отпусна върху него, без да чака покана. Тя извърна глава едва когато столът проскърца по циментовия под на верандата. Очите й бяха зачервени и подути.