Вътрешният кръг [bg]

— Познавате ли човек на име Дейл Естъп?

— Не.

— А Максуел Тейлър от Фолкстън, щата Джорджия?

— Не. Били никога не говореше за хората от своя край, с изключение на майка си. Той не обичаше родния си град. Водил ме е там само веднъж за времето, през което бяхме женени.

След тези думи тя отново се затвори в себе си, вероятно представяйки си всичките онези неща, които вече нямаше да върши заедно с мъжа си.

— Промениха ли се навиците му през последните два месеца? — смени темата Демарко.

— Не знам за какво говорите.

— Правил ли е нещо необичайно напоследък, което не е било характерно за него?

Жената помълча, после бавно кимна.

— През юни започна да се прибира късно. Това беше странно, защото обикновено се връщаше у дома веднага след дежурство.

— Каза ли ви какво го забавя?

— Каза, че имал много работа на служебните компютри, а вечер било спокойно, защото в системата имало по-малко хора.

— А сподели ли защо е използвал компютрите?

— Не. Това беше всичко, което ми каза — че е използвал служебните компютри. И го каза само защото започнах да се ядосвам на закъсненията му. Това беше доста необичайно, защото винаги сме си споделяли всичко. Никога не е крил нищо от мен. С изключение на последните два месеца, когато някак се затвори в себе си. — Дарси потисна едно ридание и задавено прошепна: — Дано Бог ми прости, но бях започнала да подозирам, че има връзка с жена.

— Но не ви каза какво го тревожи, така ли?

— Не.

— Кога започна тази промяна?

— Не си спомням точно.

— Може би някъде около времето, когато е бил включен в охраната на президента?

— Май беше точно така — изненадано го погледна жената. — Мислех, че ще бъде доволен от назначението и в началото наистина беше. Но после започна да се държи така, сякаш това е проклятие. Реших, че се дължи на голямата отговорност, която легна на плещите му.

— И пак не ви каза нищо, така ли?

— Вече ви отговорих. Всъщност защо ми задавате тези въпроси? Какво си мислите, че е направил Били, гадни копелета такива?

Демарко предпочете да не отговоря на този въпрос.

— Мисис Матис — прибегна до официалния тон той. — Ясно е, че Били не е споделил нищо с вас, но би ли могъл да го стори с някой друг?

— Не — отвърна тя, поколеба се за миг и добави: — Е, може би с майка си. Бяха наистина много близки.

Демарко си спомни за разпечатката от телефонните разговори на Матис за месец юни, в която фигурираха множество разговори с майка му.

— Допускате ли, че Били е споделил тревогите си с мистър Донъли? — попита той.