Вътрешният кръг [bg]

— Вижте какво, мистър Колиър — строго го погледна Банкс. — Аз може и да не съм измервал с хронометър реакциите на Матис, но познавам хората. Затова съм категоричен, че този човек изглеждаше различно от другите членове на екипа. Беше нервен още преди първия изстрел.

— Възможно е, генерале — кимна Колиър. — Но освен че на видеозаписа няма доказателства, мистър Донъли подложи на тест с детектора на лъжата всички членове на екипа, включително Матис.

— Били Матис отрече да е бил подлаган на тест с детектора на лъжата — обади се Демарко.

— Вие сте разговаряли с него? — искрено се изненада Донъли. — Кой ви е дал това право, по дяволите?

— Аз — отвърна Банкс, изпреварвайки отговора на Демарко, обърна се към него и сухо кимна. — Продължавай.

Доста по-късно Демарко си даде сметка, че Донъли — безспорно далеч по-опитен в ударите под кръста от тях двамата — беше успял да отклони разговора от въпроса дали е подложил Матис на споменатия тест.

А за момента нямаше друг избор, освен да изпълни нареждането и да продължи разказа си. Обясни подробно как е разпитвал агента — веднъж в мемориалния център на града и втори път в дома му.

— Изглеждаше гузен — добави той. — Беше съвсем ясно, че знае за предупредителното писмо и по някакъв начин е замесен в покушението.

Донъли се изсмя. Или по-точно се изкикоти.

— Изглеждал гузен! — викна той. — Това ли приемате за доказателство?! Изглеждал!

Демарко промърмори, че човек трябва да е бил там, за да разбере за какво става въпрос. Отговор, който дори на самия него прозвуча неубедително.

— Ако и в съда пледирате по подобен начин, със сигурност ще ви отнемат адвокатските права! — презрително подхвърли Донъли.

— Донъли! — обади се генерал Банкс. — Престанете да прекъсвате заседанието по този начин! Това е заповед, по дяволите!

Пряката заповед от висшестоящ означаваше много за човек, който цял живот е носил униформа. И нищо за цивилен бюрократ като Донъли.

Уол отново се намеси с помирителен тон.

— Трябва да се съглася с генерала, Пат — подхвърли той. — Нека дадем възможност на мистър Демарко да довърши.

Донъли издържа до момента, в който Демарко разказа как е проследил Матис и е подслушал телефонните му разговори, за да стигне до Дейл Естъп и Максуел Тейлър.

— Я кажете, как се добрахте до съответните телефонни номера, без да имате официална заповед? — попита той.