Вътрешният кръг [bg]

— Не знам каква е тя — отвърна с въздишка Демарко. — Но явно лъжата му е била убедителна и простодушното момче я е взело за чиста монета. Ако не се бях случил там, сценарият щеше да се развие по план, гладко и лесно. Щяха да открият трупа на Били в опасен квартал, на две крачки от банкомат, с квитанция в ръка и липсващи пари. Лесно за обяснение убийство. Във Вашингтон шансовете да ти видят сметката, докато теглиш пари, са доста по-големи от тези да те блъсне автобус.

— А ти си им свършил добра услуга, като си ликвидирал убиеца — отбеляза Ема.

Демарко й обърна гръб и наля още два пръста уиски в чашата си.

— Били го убиха заради мен, Ема — прошепна той.

— Какви ги дрънкаш?

— Притиснах го по нареждане на председателя и той се огъна — обърна се да я погледне той. — Именно по тази причина го премахнаха.

— Възможно е, Джо. Но Били беше убит, защото се е забъркал в нещо лошо.

— Вярно, но и двамата знаем, че едва ли го е сторил по собствена воля. Някой го е подмамил. Момчето беше честно, но наивно. Не е било трудно да го тласнат в погрешна посока. Мисля си за горката му жена, Ема. В този момент тя вече знае, че са го убили, и сигурно ще си изплаче очите. Което означава, че сбърках някъде. Че трябваше да направя нещо по-различно.

— Били имаше шанс да бъде откровен с нас. Точка по въпроса! — отсече Ема. За нея нещата винаги бяха черни или бели. Нюансите оставяше на простосмъртните.

— Предполагам, че си права — въздъхна Демарко. — Убийството на Били обяснява какви са били намеренията на Естъп до тази вечер.

— В смисъл?

— Докато чаках да дойдат ченгетата, завъртях един телефон на Майк, който остана да следи Естъп. Около един час преди убийството обектът му влязъл в един бар на Кей стрийт, където умишлено започнал да се държи идиотски. Наливал се като моряк, крещял и псувал, закачал жените включително и тези, които имали компания. В един момент почерпил цялото заведение, а в следващия се сбил с някакъв клиент. Барманът го изхвърлил някъде около полунощ.

— Ясно — кимна Ема. — Създавал си е алиби.

Демарко кимна, помълча малко и продължи:

— Според Майк, Естъп няколко пъти крещял, че утре — тоест днес — окончателно ще се махне от Вашингтон и ще се върне в Джорджия. Почерпил заведението, за да отпразнува събитието.

— Искаш ли Майк да го проследи и там? — погледна го Ема.

— В никакъв случай! Тези хора са убийци! Възнамерявам да притисна Банкс да се обърне към ФБР, а ако откаже, ще направя изявление пред медиите.

— Съмнявам се, че ще бъде толкова просто, Джо.

— Ще бъде — отсече Демарко, опразни чашата си и я сложи на масата. — Късно е, ще те оставя да подремнеш.

— Какво друго те тревожи, Джо? — хвърли му един проницателен поглед домакинята.

Демарко се поколеба, после вдигна глава.

— Колко души си убила през живота си, Ема?