Предатели [bg]

31

Декър и Джеймисън напуснаха потъналата в скръб къща и Марс ги откара до вашингтонския офис на ФБР.

По пътя Джеймисън попита:

— Какво имаше предвид, като каза, че Дабни се е изразил съвсем буквално?

— Човек, на когото е имал доверие, го е предал. Но нямам представа кой е бил той.

Марс го погледна.

— Имаш предвид като човека, когото смятах за мой баща?

— Да, нещо подобно.

— Трябваше да бъдеш по-деликатен с Натали, Декър — укори го Джеймисън.

— Как? — погледна я той.

— Тя току-що е изгубила баща си, а ти не прояви никакво съчувствие.

— Ако Натали изпитва вина, така и трябва да бъде. Тя е причината баща ѝ да открадне секретна информация.

— Но съпругът ѝ… — започна Джеймисън.

— Всеки човек прави избор — прекъсна я Декър. — Уолтър Дабни никога не би направил всичко това, ако Корбет умееше да контролира страстта си към хазарта. И сега онзи, който би трябвало да понесе всички последствия, се измъква невредим. А онзи, който е смъртно болен и би трябвало да изживее достойно последните си месеци, лежи в моргата. След като години наред се е трудил, за да осигури на семейството си добър живот, ще бъде запомнен като предател и убиец.

— Той също е направил своя избор — възрази Джеймисън.

— Не е същото — отвърна Декър. — Натали е била малкото му момиченце. Какво е можел да направи?

— Можел е да откаже — отвърна Марс. — Но не го е направил. Не казвам, че изборът е бил лесен. Но Уолтър е трябвало да се обади в полицията или да помогне на Натали и семейството ѝ да се скрият от онези, които са ги заплашвали. Бил е човек с връзки. Можел е да действа по друг начин.

Декър поклати глава.

— Никой от вас не е имал дете. Аз имах. Човек е готов на всичко, за да помогне на детето си. Буквално на всичко — каза и не пророни нито дума повече по обратния път.

Когато пристигнеха във вашингтонския офис на ФБР, трябваше да извадят временен пропуск за Марс, но тъй като бяха позвънили предварително на Богарт, той се бе погрижил за всичко. Посрещна ги на входа.

— По дяволите, Мелвин, изглеждаш чудесно! — възкликна специалният агент. — Алекс ми разказа какво се е случило снощи. Декър, поел си голям риск. Глупав риск. Извадил си късмет, че Мелвин е дошъл.

— „Винаги разчитам на малко помощ от приятелите“ — изтананика Декър.

— Аха, като бийтълсите — отвърна Богарт. — Но късметът не е вечен.

— Алекс вече ми чете конско.

— Няма да навреди, ако и Богарт го направи — заяви категорично Джеймисън. — За по-голям ефект.

Богарт ги заведе в своя кабинет. Когато седнаха, Декър започна:

— Проверихме една идея на Мелвин и разговаряхме с Натали, най-малката дъщеря. — И разказа всичко.

Богарт отвърна замислено:

— Смяташ, че Дабни е знаел кой го шантажира?

— Казал ѝ е: „Мислиш си, че познаваш някого, а после се оказва, че изобщо не го познаваш“. Това може да означава много неща в зависимост от ситуацията. Кого ли е имал предвид Дабни?

— Може да е имал предвид много хора — намеси се Джеймисън.

— Там е проблемът — кимна Декър.

— Но поне ни дава нова следа, по която да тръгнем — заключи Богарт.

— Може да говори за някого, с когото е работил през годините — предположи Джеймисън.

— Сигурно за човек, който е бил в позицията да го шантажира напоследък — отвърна Декър. — Ще трябва да проучим по-задълбочено миналото му.

— Откъде ще започнем? — попита Джеймисън.

— От най-очевидния източник на информация — отвърна Декър. — „Уолтър Дабни и съдружници“.