Сенки в снега [bg]

— Знаете ли, че родителите ми искаха да стана свещеник? — обади се младежкият глас.

— Предполагам, че от детските си години си развил търпимост към пепел и дим — отбеляза Гамаш.

— Именно. Бяха решили, че всеки, който успява да изтрае баба ми, е или светец, или луд. И в двата случая притежавах добри качества, за да заживея сред йезуитите.

— Но ти взе друго решение.

— Никога не съм го обмислял сериозно — говореше полицай Моран в ухото на Гамаш. — Влюбих се в Сюзан, когато беше на шест, а аз — на седем. Реших, че такава е волята на господ.

— Познавате се от толкова дълго?

— Струва ми се, че сме били заедно цял живот. Запознахме се в църковната школа.

Гамаш виждаше младия човек във въображението си и се опита да си представи как е изглеждал на седем години. Не беше трудно. Имаше вид на много по-млад от двайсет и пет. Притежаваше интересната способност да изглежда като недоразвит. Моран не се стараеше да го постигне, но му се получаваше, без да иска. Често устата му бе леко отворена, а плътните му устни — леко навлажнени, сякаш всеки момент от тях ще закапе слюнка. Този му вид можеше да бъде смущаващ или обезоръжаващ. Но никога привлекателен.

С времето Гамаш и неговите колеги свикнаха, че изражението на Моран няма нищо общо с мислите и емоциите му.

— Обичам да оставам в църквата на село, когато всички други вече са си тръгнали. Понякога отивам вечер.

— Разговаряш ли със свещеника?

— Отец Мишел? Понякога. Но най-често просто си седя. Напоследък си представям сватбата ми, която ще е през юни. Виждам украсата и всичките си приятели и роднини. Също и някои от колегите. — Младежът се поколеба. — Вие бихте ли дошли?

— Ако ме поканиш, със сигурност ще дойда.

— Наистина ли?

— Определено.

— Нямам търпение да кажа на Сюзан. Когато седя сам в църквата, си я представям как върви по пътеката към олтара, към мен. Като чудо.

— Вече не ще има самота.

— Pardon?

— Това е от една благословия, която с мадам Гамаш получихме на нашата сватба. Прочетоха ни я в края на церемонията. Вече не ще усещате дъжд, защото всеки от вас ще бъде подслон за другия — зарецитира главният инспектор.