Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 163
Перейти на страницу:

Отново се загледа в раменете на Клио, в шията ѝ, в гърлото ѝ. Красива беше… но имаше и нещо повече от това. Усети някакво раздвижване в устата си. Не усещането при гадене, а може би неговата противоположност: копнеж някъде на границата между желанието за секс и необходимостта от храна. Но… по-голямо. Порив. Жажда. Неудържимо страстно влечение да насилва, да разкъсва, да гълта.

Минди го гризна леко по врата и Боливар най-сетне се нахвърли на нея, смъкна я върху чаршафите в началото с ярост, а след това с принудена нежност. Избута челюстта ѝ назад и изпъна шията ѝ, топлите му пръсти пробягаха по нежното ѝ стегнато гърло. Усети здравината на младите ѝ мускули вътре… и ги пожела. Поиска ги повече, отколкото искаше гърдите ѝ, задника ѝ, слабините ѝ. Тътенът, който го обсебваше, идваше от нея.

Поднесе устата си към гърлото ѝ. Опита с устните си, с целувка, но не беше точно това. Опита леко да я захапе със зъби и инстинктът като че ли беше точен, но начинът… нещо в него изобщо не беше както трябва.

Искаше му се… някак си… повече.

Тътенът вече завибрира през собственото му тяло. Кожата му се бе превърнала в барабан, който бият в разгара на древна церемония. Леглото леко кръжеше, а вратът и гърлото му се издуваха от жажда и отвращение. Отнесе се замалко. Като амнезията след страхотен секс, само че когато се върна, беше заради женски писък. Стискаше шията на момичето в дланите си и смучеше от него с настървеност, която далече надхвърляше границите на страстна тийнейджърска целувка. Извличаше кръвта ѝ на повърхността на кожата и тя пищеше, а другите две полуголи момичета се опитваха да я издърпат от него.

Боливар се изправи. В началото гледката с червените отоци на гърлото ѝ го смири, но след това си припомни, че от него се очаква да е господарят в четворката и наложи властта си.

— Марш навън! — изрева той и момичетата не дочакаха втора покана. Изхвърчаха навън, притиснали дрешките до телата си. Русата Минди продължи да скимти и да подсмърча надолу по стълбището.

Със залитане Боливар се смъкна от леглото и се върна в банята при кутията си с гримовете. Седна на коженото столче и се залови с нощната си процедура. Гримът се смъкна — знаеше го, защото го видя по кърпите — и все пак, като се погледна в огледалото, плътта му изглеждаше почти същата. Затърка по-силно, застърга с нокти по бузите си, но нищо повече не падна. Да не би гримът да се беше слепнал с кожата му? Или наистина беше толкова болнав, толкова мършав?

Смъкна ризата си и се огледа. Плътта му беше бяла като мрамор, нашарена със зеленикави жилки и тъмночервени бучки съсирена кръв.

Посегна за контактните си лещи, внимателно отлепи козметичните гелове и ги потопи в разтвора в контейнерите. Мигна облекчено на няколко пъти и затърка с пръсти клепачите си, а после усети нещо странно. Наведе се по-близо до стъклото, примига и заоглежда очите си.

Зениците бяха мъртвешки черни. Почти все едно, че още беше с лещите, само че сега бяха по-плътни, по-реални. И… Когато примига, забеляза още нещо странно вътре в окото си. Опря лицето си в огледалото, вече широко отворил очи, все едно, че го беше страх да ги затвори.

Под клепача се беше образувала бързо мигаща мембрана, прозрачен втори клепач под външния клепач, плъзгащ се хоризонтално през очната ябълка. Като мътно перде, затъмнило черната му зеница, плъзна се и затвори подивелия му от ужас поглед.

Аугустин „Гюс“ Елизалде седеше оклюман в салона. Филцовата му шапка лежеше на стола до него. Беше в тясно заведение за бързо хранене на една пресечка източно от Таймс скуеър с мигащи в прозореца неонови бъргъри и покривки с червено-бели карета на масите. Икономичното ядене в Манхатън. Влизаш, поръчваш на тезгяха отпред — сандвичи, пица, нещо на грил — плащаш го и се връщаш в едно помещение без прозорци, с плътно натъпкани маси. Стените бяха изрисувани с Венеция и гондоли. Феликс нагъваше чиния с лепкави макарони и сирене. Само това ядеше, макарони и сирене, и колкото по-гнусно оранжево, толкова по-добре. Гюс погледна полуизядения си мазен бъргър. Изведнъж кока-колата му стана по-интересна. Кофеинът и захарта донякъде го ободриха.

Все още му беше криво. Нещо не беше наред около онзи ван. Гюс завъртя шапката си под масата и опипа отново кожената подплата. Първоначалните пет десетдоларови банкноти, които бе получил от онзи тип, плюс петте стотака, които беше спечелил, докарвайки вана в града, още си бяха там. Изкушаваха го. Двамата с Феликс можеха да се позабавляват адски добре с половината от тази сума. И да върне у дома половината за своята мадре. Пари, които ѝ трябваха, пари, които можеше да използва.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)