![Кестеновия човек [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/4/1/kestenoviya-chovek-bg-download.jpg)
Кестеновия човек [bg]
- Автор: Свейструп Сорен
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543574452
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:
Хес хвърля последен поглед през прозореца към тъмната градина и откритата площадка, където бе намерено тялото на Лаура Киер и ги вижда! Наполовина скрити от зелената завеса, на стената до прозореца висят детски рисунки на листове А4. Те са прикрепени към стената с кабарчета. На първата е нарисувана къща; Магнус Киер я е нарисувал вероятно преди няколко години. Хес се приближава по-близо и я осветява с фенерчето. С девет или десет доста примитивни линии е изобразена къща с входна врата, над която грее слънце. Хес нетърпеливо оглежда другия лист, на втората отново е изрисувана къща, този път в бяло, с по-прецизни щрихи и с по-характерни детайли. На Хес му става ясно, че момчето е изобразило модерната къща на Сьодервенгет, тоест тази, в която се намираше сега. Третата рисунка е със същия сюжет: бяла къща, слънце, но и гараж. Същото може да се каже и за четвъртия и петия вариант. Освен това ясно се вижда, че всяка следваща рисунка е направена с по-умела и уверена ръка от предишната. По някаква причина Хес харесваше хлапето и се усмихва на себе си. Но дойде ред на последната рисунка. Сюжетът му е същият. Къща, слънце, гараж. Но имаше нещо нередно в гаража. За изненада на Хес, той се оказва непропорционално голям, дори по-голям от самата къща, извисяващ се над покрива й. А стените му са дебели, черни и асиметрични.
Глава 56
Хес затръшна вратата на терасата зад него. Навън е студено: сред дъждовните капки той може да различи лека пара от собствения си дъх. Използвайки фенерче за да освети пътеката в градината, той завива зад ъгъла и се озовава пред входа на гаража. Във въздуха все още се усеща миризмата на котлети на скара, но тя изчезва веднага щом Хес влиза в гаража. Забеляза, че отваряйки вратата, не е чул характерното пропукване на скъсана лента, с която е запечатана. И въпреки това решава да не му обръща внимание и затваря.
Стаята е просторна, вероятно шест метра и широка четири метра, с високи тавани. Изградена с помощта на съвременни материали, стоманена рамка, калаени стени. Хес е виждал подобни в каталозите на строителни панаири. Гаражът може лесно да побере кола и остава достатъчно място. Почти целият под е покрит с прозрачни пластмасови контейнери. Някои от тях са на колела, други са подредени във високи, като кули, купчини и Хес неволно си спомня своите вещи, някак мързеливо натъпкани в картонени кутии, оставени за временно съхранение за пет години в склад в Амагер. Хес се промъква през пластмасовите купчини под звука на дъжда, който барабани по покрива, но доколкото слабата светлина от фенерчето му го позволява да види, той не намира нищо необичайно в контейнерите. Само дрехи, килими, стари играчки, кухненски прибори, чинии, вази — всичко е спретнато подредено в контейнери. На една от страничните стени Хес вижда красив рафт с алуминиеви куки, върху който са окачени различни градински инструменти в същия съвършен ред. Той е заменен от метален стелаж с кутии боя, ножици и други малки неща за градинарство. И нищо повече. Един обикновен гараж. Да, рисунките на Магнус привлякоха вниманието му, но сега, бидейки в самата стая, Хес е склонен да вярва, че те само показват психичните проблеми на момчето, за които потвърждават лекарите.
Хес се обръща раздразнено и започва да си проправя път към изхода и изведнъж усеща, че е стъпил на някаква груба облицовка, върху бетонния под. Не много дебела, може би два или три милиметра. Хес насочва фенерчето надолу и забелязва черна правоъгълна гумена постелка с размери около половин метър на метър. Килимът лежи на пода точно пред металния багажник и изглежда съвсем нормално. Не би направило впечатление, освен ако не се претърсва внимателно, както Хес прави. Той отминава, но подчинявайки се на инстинкта си, се навежда надолу и се опитва да избута килимчето назад. Обаче не му се отдава. Марк успява само да пъхне пръст на два или три сантиметра под него и, като го прокара по ръба, усеща пукнатина в бетонния под около целия периметър на килима. Намира отвертка на металната стойка. Захапва фенерчето с уста, пъха отвертка под килима, опитва се да го вкара в процепа и, използвайки отвертката като лост, леко повдига част от бетонния под със залепен върху него килим. Той вкарва пръсти в дупката и отваря капака на люка.