Кестеновия човек [bg]

Глава 52

Във вилната зона в района на Хусум вече притъмняваше. Уличните лампи вече светеха, а за да се гарантира безопасността на децата, бяха въведени ограничения на скоростта и легнали полицаи, а градинските пътеки се осветяваха от лампите в кухните на къщите, където, очевидно, се приготвя вечеря и се водят разговори за изминалия ден. Щом Тулин слезе от служебната кола на улица Сьодервенгет, в носа я удари миризмата на печени котлети, идваща от кухнята на съседите на семейство Киер. Само бялата къща в модернистичен стила с номер седем на пощенската кутия и прилежащ тенекиен гараж е в пълен мрак и изглежда тъжна и изоставена.

Тулин изслушва последните гневни забележки на Ниландер, приключва разговора и притичва след Хес под дъжда до входа.

— Имате ли ключ? — Той протяга ръка. Те стоят пред входната врата, която е запечатана с отличителна жълта и черна лента. Ная вади ключа от джоба на палтото си.

— Значи казвате, че социалните са проверили доноса за Лора Киер и не са открили потвърждение на обвиненията?

— Да, точно така. Отдръпнете се малко назад. Блокирате светлината.

Хес взема ключа от Тулин и под слабата светлина се опитва да го вкара в ключалката.

— И така, какво ще правим тук?

— Нали ви казах. Просто искам да разгледам къщата.

— Но аз я огледах. Няколко пъти.

В неотдавнашен телефонен разговор Ниландер изрази недоволство от резултатите, получени през деня, или по-скоро от липсата на такива, и попита защо отново отиват в Сьодервенгет. Тулин също не знаеше. Да, тя бе приела обясненията на неговия адвокат, потвърждаващи алибито на Ходж в момента на убийството на Ан Сайер-Ласен, но явно въпреки това нещо я тревожеше, тъй като отново се появи пред тъмната къща, където бе започнала тази история преди седмица.

Хес й предаде разговор със служителя от социалния отдел в Копенхаген, на когото се бе обадил на път за паркинга, след като разпита лекаря. Те седяха в колата пред Централната болница, дъждът се изливаше на предното стъкло и Ная слушаше историята за анонимното съобщение, в което автора упреква Лора Киер, че е лоша майка, и предлага социалните да отнемат момчето от семейството. Съдейки по резултатите от проверката, обвиненията са били признати за неоснователни и следователно самата жалба е счетена като опит за дискредитиране на името на Лора Киер. И в този момент интересът на Тулин към доноса до социалните напълно изчезна. Да, разбира се, фактът, че Лора Киер е споделила за това само на лекаря от Централната болница, беше изненадващо, но от друга страна, е разбираемо. В крайна сметка нейният син, според лекарите, страда от аутизъм и поведението му, описано от ръководството на училището, може да даде повод да се направи грешният извод, че се дължи на липсата на внимание на майката към проблемите на сина й. Което, разбира се, може да подтикне някой да изпрати анонимна жалба до общината. А Лора Киер по принцип може би не знае кой е въпросния подател: може да става въпрос за някой неин познат или някой от училището, или може би някой от колегите й и факта, че е анонимно всъщност не трябва да е изненадващо. Във всеки случай няма съмнение, че тя е направила всичко възможно да помогне на детето си. Въпреки че Тулин не харесваше Ханс Хенрик Ходж, тя трябваше да признае, че също се е грижел по всякакъв начин за момчето. И така, с какво им помогна информацията за анонимното съобщение? В крайна сметка се оказа, че не съществува подобен документ, свързан с Ан Сайер-Ласен и по този начин не е възможно да се установи връзка между двете престъпления и следователно тази версия може да бъде забравена.