Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Петролът беше спасението на нацията, но вероятно неуморното копаене на малки кладенци, разпространено в страната, щеше да доведе до разрухата й. Парите на членовете на елита на ОАЕ не бяха смекчили тяхната неотстъпчивост, а по-скоро мотивираха способността им да я упражняват. Алчността на Руфти можеше да пререже жизнено важната му връзка с петрола, която му позволяваше да съществува.
Худари трябваше да признае, че ако планира преврат, Руфти бе избрал отличен момент. Престолонаследникът не се спогаждаше с повечето членове на Върховния федерален съвет, съставен от шестимата владетели на другите Емирства, и с Министерския съвет, законодателния орган в страната. Разногласията произтичаха от изявлението на американския президент, че до десет години ще спре вноса на петрол. Това действие можеше да съсипе основаващата се на парите структура на властта в Емирствата и да отслаби позициите на принца, така че един преврат можеше да бъде приет като полезен акт вместо като открита агресия. Политическият климат беше узрял за промяна, за да посрещне новото несигурно бъдеще, и Руфти можеше да се окаже на идеалното място, за да се възползва. Халид се надяваше да убеди принца, че той и народът му са в опасност, но гилзата и подозренията му едва щяха да бъдат достатъчни доказателства в очите на суверена. Худари се опасяваше, че призивите му ще останат глас в пустиня.
Той изви врат и погледна града долу. Близо до брега водите на Персийския залив блестяха в зеленикаво-синьо, ослепителен оттенък, по-подходящ за неонови реклами, отколкото за природата. Тъй като водата беше дълбока само двайсетина метра и топла почти трийсет и пет градуса, в морето имаше малко живот. Празен танкер плаваше там, където водите ставаха по-тъмни и по-дълбоки. Горната му палуба беше боядисана в ръждивочервено. Шестметровият му корем пореше вълните. От разстояние Халид не можеше да прочете името на кърмата, но оживлението на малките лодки, обикалящи около чудовищния кораб, показваше, че танкерът дошъл за ремонт.
Худари отмести поглед и разсеяно се запита защо плавателният съд не е в огромната нова корабостроителница в Порт Рашид близо до град Дубай. «Газела» се сниши, за да се приземи, и той забрави за танкера.
Магистрала «Ричардсън» северно от Валдиз, Аляска
Магистралата «Ричардсън», безспорно един от най-красивите пътища в света, минаваше успоредно на река Тейкел, докато си проправяше път през скалист каньон. Шосето можеше да се похвали с двайсет и пет красиви пейзажа през първите шейсет километра на север от Валдиз. На места долината се стесняваше и двете ленти и реката вървяха заедно, а другаде се отваряше широко в алпийски ливади и котловини със зрелищни гледки към планина Чугач и глетчера Уъртингтън. Магистралата пресичаше и прохода Томпсън, район, известен с всичките три национални рекорда за снеговалеж — за сезон, за месец и за период от двайсет и четири часа. За един ден през 1955 година над метър и половина сняг бяха покрили върха на високия осемстотин метра проход. Но тази вечер нямаше да има рекорди. Бурята навяваше и сняг, и дъжд, и твърдата киша скърцаше под тежките гуми на цистерната, която се движеше на север.
Шофьорът на камиона с осемнайсет колела не забелязваше прелестите на природата. Мощните фарове не проникваха достатъчно дълбоко в бурята, за да осветят надвисналите над главата му скали, нито гледките вляво и вдясно. От време на време някоя от безбройните капки, все още незамръзнала в необичайно студения въздух, проблясваше като бяло петно в черната нощ, но той не откъсваше очи от тъмната лента, простираща се пред камиона.
Брок Холт не беше щастлив човек въпреки кънтри музиката, която гърмеше от осемте тонколони в кабината. Условията на пътя не го притесняваха много. За местен жител на пролива Принц Уилям буря като тази не беше нищо друго, освен лека досада. Безпокоеше го товарът от бензин на «Петромакс», близо осем хиляди галона в цистерната зад него. Трябваше да тръгне от Анкъридж чак след два дни, но стълпотворението от репортери бе опразнило бензиностанциите около Валдиз. Диспечерът го бе уверил, че пътуването е наложително, но когато пристигна в бензиностанцията на «Петромакс», Холт установи, че те не са го повикали. Научи, че всъщност «Петромакс» вероятно нямало да се нуждаят дори от редовната доставка.