Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— А защо той ти показа къде съм? — попитах аз.
— Скаутът е съзнателно същество от друго измерение — отвърна той. — Засега е приел образа на малко момиченце и, явявайки се при мен в този образ, ми разказа, че е трябвало да вземе цялата ти енергия, за да се сдобие с количеството, необходимо за преодоляване на бариерата, която го е държала в плен при неорганичните същества. Сега той има човешки черти. Нещо, наподобяващо признателност, го е подтикнало да дойде при мен. Щом го видях, веднага разбрах, че с теб е свършено.
— Какво направи ти тогава, дон Хуан?
— Подбрах всички, които успях да намеря, особено Карол Тигз, и се пренесохме в царството на неорганичните същества.
— Защо пък точно Карол Тигз?
— Първо, защото тя има безгранична енергия, и второ, защото трябваше да опознае скаута. Това преживяване донесе нещо неоценимо на всички нас. Вие с Карол Тигз спечелихте скаута. А ние, останалите, се сдобихме с причина, за да прехвърлим физическата си маса върху енергийните си тела; ние се превърнахме в енергия.
— Как постигнахте това, дон Хуан?
— Съгласувано преместихме събирателните си точки. Нашето безупречно намерение да те спасим извърши необходимото. Скаутът само за миг ни отведе до мястото, където ти лежеше полумъртъв, и Карол Тигз те измъкна оттам.
Обяснението на дон Хуан беше неразбираемо за мен. Той се разсмя, когато се опитах да му кажа това.
— Как би могъл да ме разбереш, щом енергията ти не стига даже за да станеш от леглото? — рече той.
Споделих, че със сигурност зная много повече, отколкото разумът ми допуска, само че нещо просто е блокирало паметта ми.
— Липсата на енергия е онова, което държи паметта ти блокирана — заяви дон Хуан. — Тя ще проработи тогава, когато имаш достатъчно енергия.
— Значи, ако поискам, ще мога да си спомня всичко?
— Не е съвсем така. Независимо колко много искаш, ако енергийното ти ниво не отговаря на важността на това, което знаеш, спокойно можеш да се сбогуваш със знанието си — то никога няма да стане достъпно за теб.
— В такъв случай какво трябва да направя, дон Хуан?
— Енергията има свойството да се засилва чрез натрупване; ако следваш пътя на воина безупречно, в даден момент паметта ти ще се проясни.
Признах си, че докато слушах дон Хуан, изпитах абсурдното усещане, че се наслаждавам да се самосъжалявам, а в действителност изобщо не съм зле.
— Ти не само се наслаждаваш — каза той. — Преди четири седмици ти фактически беше мъртъв енергийно. Сега си само замаян. Тази замаяност и недостигът на енергия те принуждават да криеш знанието си. Ти несъмнено знаеш за света на неорганичните същества повече, отколкото всеки от нас. За древните магьосници този свят бил изключително важен. А Всички ние сме получили сведенията си за него единствено от магьосническите предания и описания, както вече ти казахме. Искрено те уверявам, че за мен е повече от странно, че твоето преживяване с пълно право се превърна в нов източник на предания за нас.
Както бях споменал, беше ми трудно да повярвам, че съм постигнал нещо, което самият дон Хуан не е направил, и сега отново му го казах. Не можех обаче да повярвам и в това, че той ми говори така само за утеха.
— Не се опитвам нито да те лаская, нито да те утешавам — отвърна той, видимо раздразнен от думите ми. — Просто излагам един факт от сферата на магьосничеството. Нямаш основание да се гордееш, че знаеш за царството на неорганичните същество повече, отколкото който и да е от нас. Това знание е безполезно; ето защо, макар и да си толкова сведущ, ти не можа да се спасиш самичък. Ние те спасихме, понеже те намерихме. Но без помощта на скаута щеше да е безсмислено изобщо да те търсим. Ти беше така безвъзвратно изгубен в онова царство, че само мисълта за това ме кара да изтръпвам.
Душевното ми състояние беше такова, че вълнението, което забелязвах у всички сподвижници и ученици на дон Хуан, съвсем не ми изглеждаше необичайно. Единствено държанието на Карол Тигз си оставаше непроменено. Тя като че ли напълно беше приела своята роля и ме подкрепяше във всяко отношение.
— Ти наистина освободи скаута — продължи дон Хуан, — но пожертва живота си в замяна, или пък свободата си, което е още по-лошо. Неорганичните същества пуснаха скаута, за да задържат теб на негово място.
— Просто не мога да повярвам в това, дон Хуан. Не че се съмнявам в думите ти, нали разбираш, но ти ми описваш такава нечестна маневра, че съм направо потресен.