Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Да ви арестуват ли, сър?
— За убийство. Представи си заглавията. Представи си моето удовлетворение. „Вбесен, Президентът се нахвърля на Вицепрезидента и удушава кучия син на бюрото си в Овалния кабинет.“ Глупак! Какво смяташ, че правиш? Преструваш се, че имаш власт? Ти, загубеняк такъв!
— Разбирам. Имате предвид гласуването в Сената на законопроекта против замърсяването на въздуха.
— Господи, потресен съм! Как можех да предположа? Трябва да си станал гений. Четеш мислите ми. Прав си, за това става дума. Гласуването в Сената!
— Господин Президент, ако обсъдим спокойно…
— Спокойно? Мога ли да съм спокоен, когато… Ако си забравил, ще ти напомня — аз съм Президентът! Не ти! Още не знам как опозицията успя да привлече толкова наши сенатори да гласуват против нас, но — можеш да се закълнеш в бъдещето си и в бъдещето на децата си — ще разбера! Но това, което не знам и не ми дава покой нощем, и ме изкушава да забия писалката в сърцето ти, е защо ти се обърна против мен! Почти те бях изхвърлил преди три години. Трябва да си ми благодарен. Дадох ти сладка длъжност. Никаква отговорност! Гледаш си кефа, ходиш по банкети без много да се напиваш, и ако кукленската ти жена не е наблизо можеш да забършеш някоя републиканска активистка с големи цици, която знае да си затваря устата. Защо и ти не си държа устата затворена? Гласовете бяха изравнени, Джерард! Гласът на Вицепрезидента беше решаващ, което значи, че ти трябваше да подкрепиш политиката на правителството! А ти гласува против мен! Наруши равенството в полза на опозицията!
— Изслушайте ме за момент, господин Президент.
— Да те слушам? — Гарт изглеждаше така, сякаш ще получи удар. — Не аз слушам. Ти слушаш. Ти си подчиненият. Аз съм главният тук! И ще става каквото аз кажа! Или не схващаш?
— Законопроектът е добър — отвърна тихо Джерард. — Въздухът е замърсен. Отравя дробовете ни. Според учените след четиридесет години планетата е обречена.
— Тогава няма да ме има! Какво ме е грижа? Ако искаш да знаеш, ти си обречен. Като дойдат изборите, ще си аут. Вицепрезидентът трябва да има достатъчно ум да ме поддържа. Господ ми е свидетел, мислех, че го разбираш. Но внезапно… не разбирам защо… ти тръгна на своя глава.
— Гласувах по убеждение.
— Убеждение? Не се занасяй.
— Според мен законопроектът трябва да се разшири. Тази година всеки ден само в пристанището на Ню Йорк имахме по едно разливане на нефт. Да не говорим за цялото крайбрежие. Аляска, Орегон, Калифорния, Ню Джърси, Тексас, моят щат Флорида. Да оставим нефта. Изхвърлянето на отпадъците в реките. Хербицидите и пестицидите в питейната вода или радиоактивното замърсяване от атомните централи. Да вземем само въздуха. Ужасно е. Правителството трябва да вземе мерки.
— Джерард, съобразявай се с реалността. Ние трябва да защитаваме работните места на нашите гласоподаватели, да поддържаме стабилна икономиката, за да си плащат данъците. Какъв е изводът, Джерард?
— Нека да предположа. Когато нещата се влошат съвсем, ще се справим някак.
Президентът вдигна глава.
— Изненадан съм. Най-сетне схвана за какво става дума.
— Проблемът е — започна Джерард, — че вие не схващате…
— Всичко схващам.
— …че кризата вече е настъпила. Ако продължим…
— Забравяш нашите постижения. Технологията. Втората световна война. Американците са показали многократно, че могат да решат всеки проблем.
— Това е минало. Дори не сме така предприемчиви като японците.
— Мили боже! Не си го казал на пресата, нали?
— А Обединена Германия ще бъде още по-предприемчива — каза Джерард. — Но не вярвам, че ще пазят планетата повече от нас. Алчността, господин Президент, това е отговорът. Винаги тя побеждава. Докато се задушим.
— Говориш като някой проклет радикал от Бъркли през шейсетте.
— Добре, знам, че строгият контрол върху замърсяването на въздуха ще засегне почти всички производства в Америка. Разходите за намаляване на замърсителите: серен двуокис, фреони, канцерогенни частици, въглероден двуокис от автомобилите — да не продължавам повече, ще бъдат огромни.
— Най-сетне, Джерард. Изненадан съм, че разбра. Серният двуокис, който предизвиква киселинните дъждове, идва от термоцентралите. Ако ги забраним, ще оставим хиляди миньори без работа. Фреоните, разрушаващи озонния слой, се използват в хладилниците и климатичните инсталации. Няма друга технология. Вярваш ли, че някой американец ще се откаже от климатика си? Автомобилните газове водели до глобално затопляне. Вярно. Но ако накараме производителите да намалят тези емисии, ще трябва да се вложат милиарди за подобряване на двигателите, което ще оскъпи колите. Хората няма да ги купуват и Детройт ще фалира. Не ме разбирай погрешно, Джерард. И аз съм загрижен за въшливия въздух. Нали и аз го дишам. И жена ми. Децата, внуците. Но ако искаш да знаеш кое наистина ме тревожи — това е разклатената икономика… отрицателният търговски баланс… растящият бюджетен дефицит… кризата в Близкия Изток… — това ме плаши. Затова не ме е грижа за след четиридесет години. Трябва да се справям с положението този месец! Тази година! Ти май не си в час. Нека да ти кажа какво ще направя. Ако Камарата подкрепи Сената и законопроектът за замърсяването на въздуха стигне до бюрото ми, ще му наложа вето.