Фалшивият годеник

Хелион видя Джейн в мига, в който тя влезе в салона. Забелязваше също и влажната топлина в помещението, разреденото шампанско, поизносените си ботуши, както и, че лейди Грантууд го тупна по задника, минавайки покрай него.

Но с Джейн му се случваше нещо необикновено. Тя едва прекрачи прага, когато цялото му тяло потрепери от възбуда, като че се намираше в центъра на ураган. Още по-объркващо бе чувството, че може да усети присъствието й. Всеки път, когато тя примигваше, когато вдишваше, всеки удар на сърцето й. Като че всеки от тях бе част от другия.

Устоя на импулса да пресече салона и да я прегърне, благодарение на волята си. Продължи да разказва забавния виц на групата младежи, събрани около него.

През последните три дни бе внимателен с Джейн, защото знаеше, че всеки натиск би бил фатален. Винаги бе наблизо, за да забележи присъствието му, но не се приближаваше до нея.

Бидълс го увери, че тактиката действа, когато директното преследване не дава резултат и, че Джейн е жена, която предпочита да контролира всяка ситуация. Дори и по сърдечните въпроси. По-добре тя да реши кога е готова да говорят за общото си бъдеще.

Разумен план, без съмнение, но Хелион започваше да става нетърпелив. Проклятие! Не чакаше ли вече достатъчно време? И ако тя очаква той да направи първата крачка? И ако все още се срамуваше и по тази причина го избягваше? И ако…

Изведнъж видя, че Джейн напуска приятелката си и бързо излиза през близката врата. Макар, че ги разделяха стотина поканени, почувства, че с нея става нещо лошо. Познаваше по напрегнатите й рамене и по начина, по който държеше главата си наведена, сякаш едва сдържа сълзите си.

Без да се колебае Хелион се поклони към събеседниците си и си проправи път сред множеството. Не се спря и пред лейди Грантууд, която се опита да привлече вниманието му с надарената си фигура.