Хари Потър и реликвите на смъртта

— Не, — отговори Хърмаяни, въпреки че изглеждаше уплашена — иначе щяха да ни пратят Снейп, нали така?

— Как смятате, дали докато е бил тук, Муди му е приложил заклинание за заключване на езика?

— Да, — отговори Хърмаяни. — Иначе щеше да разкаже на тези двамата, как да влязат тук. Сега просто наблюдават дали ще се появим. Все пак са наясно, че къщата е на Хари.

— А от къде…? — започна Хари.

— Завещанията на магьосниците се преглеждат от Министерството, забрави ли? Те знаят, че Сириус ти е оставил къщата.

Присъствието на Смъртожадните засили злокобното настроение в къщата. Не бяха чули и дума от някой извън площад „Гримолд“ 12 от момента, в който господин Уизли изпрати Патронуса си и напрежението започваше да си казва думата. Неспокоен и раздразнителен, Рон придоби дразнещия навик да си играе със Загасителя в джоба си. Това особено много вбесяваше Хърмаяни, която, в очакване на Крийчър, изучаваше „Разказите на поета Бийдъл“ и не одобряваше начина, по който светлините светкаха и гаснеха.

— Ще престанеш ли!! — развика се тя на третата вечер от отсъствието на Крийчър, когато светлините в гостната отново изгаснаха.

— Извинявай! Извинявай! — каза Рон, натисна Загасителя и възстанови светлината. — Не знам защо го правя.

— Я си намери нещо полезно, с което да се занимаваш!

— Като какво например, да чета детски приказки ли?

— Дъмбълдор ми остави книгата, Рон…

— … а на мен ми остави Загасителя, може би за да го използвам!

Тъй като не издържаше на заяждането им, Хари се измъкна незабелязан от стаята. Тръгна надолу към кухнята, която посещаваше постоянно, тъй като беше сигурен, че е най-вероятно Крийчър да се появи там. По средата на стълбите, в предверието, той дочу тропот пред входната врата, после металически шумове и свалянето на веригата.

Всеки нерв в тялото му се опъна. Той извади пръчката си, промъкна се в сенките до главите на домашните духчета, и зачака. Вратата се отвори. Той зърна осветения площад отвън, а фигура загърната в мантия влезе в залата и затвори вратата зад себе си. Натрапникът пристъпи напред и гласът на Мууди попита: „Сивиръс Снейп?“. След това от пода се надигна фигура от прах и го нападна, като протегна мъртвата си ръка.

— Не аз те убих, Албус — каза тих глас.

Заклинанието се развали. Фигурата от прах се разсипа по пода, и вече беше невъзможно да се види новодошлия от тъмния сив облак, който остана след нея. Хари насочи пръчката си към центъра на облака.

— Не мърдай!

Обаче беше забравил портрета на госпожа Блек. При неговия вик завесата, която я скриваше се отвори и тя започна да крещи:

— Мътнородни боклуци, разрушавате къщата ми…

Рон и Хърмаяни се появиха на бегом по стълбите зад Хари, насочили пръчки като него, а непознатият стоеше с вдигнати ръце в предверието.

— Успокойте се, аз съм, Ремус!

— О, слава Богу! — слабо каза Хърмаяни и насочи пръчката си към госпожа Блек. С трясък завесата се спусна и настана тишина. Рон също свали пръчката си, но Хари не го направи.