Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Никой, каквото и да е мястото му в живота, не желае дисхармония. Цялото страдание, болка и тревога са недостиг на хармония. Да притежаваш духовност означава да осъзнаваш, че цялата Вселена е една симфония — в нея всеки индивид е нота, а неговото щастие е в това да стане съвършено настроен към хармонията на Вселената. Това, което прави човека думите не следването на някаква религия или предаността на някаква идея. Важен е стремежът този свят да стане малко по-добър. Съществуват много добри хора, които дори не знаят думата духовност. Пределно, първично благо е самата хармония. Различните принципи в световните религии, които учат и провъзгласяват свещеници и учители, които човек не винаги може да следва и изповядва, изхождат по естествен начин от сърцето на този, който настройва себе си към ритъма на Вселената. Всяко действие, всяка произнесена дума, всяко негово чувство и изразено мнение са хармонични — те са цялата добродетел, те са цялата религия. Това не е следване на религия — това е изживяване на религията, превръщане на живота в религия.
Музиката е миниатюра на хармонията в цялата Вселена, защото хармонията на Вселената е самият живот. Човекът също е една миниатюрна Вселена. Той демонстрира хармонични или нехармонични акорди чрез своя пулс, чрез ударите на сърцето, чрез своите вибрации, ритъм и тон. Неговото здраве и болести, неговата радост и печал — всичко говори за музика или отсъствие на музика в живота му. На какво всъщност ни учи музиката? Помага ни да породим в себе си хармонията. В това е нейната магия. Когато слушате музика, която ви харесва, тя ви настройва и ви привежда в хармония с живота. Затова човекът се нуждае от музика — той се стреми към музика.
Много хора казват, че не им е нужна музика, но в същност, те просто не са я слушали. Ако действително бяха чули истинска музика, тя би затрогнала душите им и те не биха могли да не я обичат. Ако няма любов, значи, не са я слушали достатъчно, не са успели да успокоят сърцето си и да утихнат, за да я чуят, да й се насладят и оценят. Музиката развива способност, с чиято помощ човек се научава да цени всичко хубаво и прекрасно в изкуството и науката, в поезията — във всяка форма човек може да цени аспекта на красотата. Какво лишава човека от цялата красота около него — това е тежестта на тялото и тежестта на сърцето. Той е притеглен надолу, към земята и затова всичко става ограничено. Когато преодолее тази тежест и дойде радостта, той се чувства лек. Всички добри усещания, като нежност и търпимост, всеопрощение, любов и разбирателство, всички тези прекрасни чувства идват от лекотата — лекота в ума, в душата и в тялото.
Откъде идва музиката? Откъде идва танцът? Всичко изхожда от естествения, духовен живот, който е отвътре. Когато се проявява този духовен живот, той облекчава всичко, което човек носи. Прави го спокоен, като плуване в океана на безметежността. Способността за разбиране прави човека лек. Животът е подобен на океан. Когато няма разбиране, няма възприемчивост, човек потъва, потопява се като парче желязо или камък на самото дъно на морето. Той вече не може да плува като лодка, която е празна и възприемчива.
Трудностите по духовния път идва винаги от самите нас. Човекът не обича да бъде ученик, той обича да бъде учител. Ако човек само знаеше, че величието и съвършенството на Просветлените, идващи от време на време в този свят, се е заключавало в тяхното учене като ученици, а не в учителстването! Колкото по-велик е учителят, значи толкова по-добър ученик е бил той. Той се е учил от всеки: и от великите и от дребните, мъдрите и глупците, старите и младите. Той се е учил от техния живот и е изучавал човешката природа във всички нейни аспекти. Човек, който се обучава да върви по духовния път, трябва да стане като празна чаша, за да може виното на музиката и хармонията да може да бъде излято в сърцето му.
Когато някой дойде при мен и ме попита: „Можете ли да ми помогнете духовно?“ — и аз отговарям: „Да“ — много често той казва: „Аз искам да зная, преди всичко, какво мислите за живота и смъртта, за началото и края“. И тогава аз го питам какво ще бъде отношението му, ако неговото предварително мнение не съвпада с моето. Той иска да се учи, но не иска да бъде празен. Иска да дойде до потока с вода с вече пълна чаша, желае вода, но чашата му все още е покрита от предварителните идеи. Откъде идват тези предварителните идеи? Нито една идея не може да бъде наречена нечия собствена. Всички идеи са били научени от един или друг източник, макар че с времето човек започва да мисли, че са негови открития. За тези идеи човек ще спори и дискутира. Те не го удовлетворяват напълно, но те са негово поле за битки и ще продължават да държат чашата му затворена. Затова мистиците са тръгнали по друг път. Те са изучили друго направление и това направление е самоумалението — отучване от това, на което са се научили — само така човек може да стане празна чаша.