Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
На Изток казват, че първото нещо, което човек трябва да се научи, е как да се стане ученик. Може да си помислите, че по този начин човек губи своята индивидуалност, но какво е индивидуалността? Нима не е това, което е събрано? Какво са идеите и мненията на човека? Просто събрано знание и това знание трябва да се забрави. Може да си помислите, че характерът на ума е такъв, че това, на което човек се е научил, е гравирано върху него — как тогава да се отучи от него? Да се отучи означава да се завърши това знание. Виждаме човек и казваме: „Този човек не е хубав, не ми харесва“ — ето това е учене. Да се види по-нататък и да се намери нещо хубаво в този човек, да започнем да го обичаме и да го жалим — това е отучване. Когато видите нещо хубаво в някого, когото сте смятали за лош, значи се разобучавате. Развързали сте този възел.
В началото човек се учи с гледане с едно око, след това се учи да гледа и с двете очи и това прави погледа завършен. Всичко, което сме научили на този свят, е частично знание, но когато то има и друга гледна точка, тогава получаваме цялото знание. Това всъщност наричаме мистицизъм. То не може да бъде изразено с думи. Думите ни говорят за едната страна на нещата, другата е отвъд думите. Цялото проявление е двойствено. Тази двойственост ни прави разумни. Зад двойствеността стои единството. Ако не се издигаме над двойствеността, значи не се движим към единството и тогава няма да достигнем съвършенство, няма да достигнем духовност. Това не означава, че нашето обучение е безполезно. То има голям полза. Дава ни силата на проницателността и разпознаване на различията. Прави интелекта остър, а погледа — внимателен, така че разбираме значението, важността на нещата и тяхното използване. Всичко това е част от човешката еволюция и е полезно. Затова отначало трябва да се научим, а после да се отучим. Човек не гледа най-напред към небето, когато стои на земята. Най-напред трябва да погледне земята, да види какво му предлага тя, да я изучи и разгледа, но в същото време не си струва да се мисли, че е изпълнил целта на своя живот, гледайки само земята. Изпълнението на жизнената цел е в това да погледнеш небето.
Забележителното в музиката е, че помага на човек да се концентрира и да медитира независимо от мислите. Затова музиката е мост над пропастта между формата и безформеното. Ако има нещо интелектуално, ефективно и в същото време безформено, това е музиката. Поезията предлага форма, живописта — линия и цвят. Музиката няма никаква форма. Тя създава резонанс, който вибрира в цялото същество, повдигайки мисълта над плътността на материята. Тя почти превръща материята в дух, в нейното изначално състояние. Посредством хармонията на вибрациите, докосващи всеки атом на човешкото същество. Красотата на линиите и цветовете може да се придвижи много далече, но не по-далече от формата; радостта на аромата може да се придвижи малко по-далече, но музиката се докосва до нашето най-дълбоко, най-вътрешно битие и по такъв начин създава нов живот — живот, даващ възторг на цялото същество, възвишавайки го до това съвършенство, в което лежи претворяването и изпълнението на човешкия живот.
Мистицизъм на звука
Глава 1
Безшумният живот
Животът на Абсолюта, от който възниква всичко, което може да се почувства, види и усети и в който всичко се връща след време, е безмълвен, неподвижен и неизменен живот, наричан сред суфиите Зат.
Всяко движение, възникващо от този безмълвен живот, е вибрация и създател на вибрации. Вътре в една вибрация се създават множество вибрации — както движението поражда движение, така и този тих живот става активен, във всеки момент създава все по-голяма и по-голяма активност и така губи изначалния покой на безмълвния живот. Именно степента на активност на тези вибрации е смятана за различни планове на съществуването. Тези планове сякаш се различават един от друг, но в действителност те не могат да бъдат напълно разделени и създадени отделно един от друг. Дейността на вибрациите ги прави все по-плътни — земята е родена от небесата.