Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Да вземе за пример плътността. Искате да извлечете от един камък звук, но камъкът не дава никакъв резонанс, не отговаря на вашето желание да възпроизведе звук. Точно обратното, струните дават отговор и желания от вас тон. Вие ги докосване и те отговорят. Съществуват предмети, даващи резонанс — вие искате да извлечете от тях звук и те откликват и правят вашата музика завършена. Същото е и с човешката природа. Един човек е тежък и несхватлив — вие му говорите нещо, но той не може да ви разбере, разговаряте, но той не слуша. Такъв човек няма да откликне на музиката, на красотата и изкуството. Това е плътността.

Друг човек е готов да цени и разбира музиката, поезията, и красотата във всички форми — именно това е пробуждане на душата, живо състояние на сърцето. Това е реално духовно достижение. Духовното достижение прави духа жив, прави го съзнателен. Когато човек не осъзнава душата и духа, а само своето материално битие, той е плътен, той е много далеч от духа.

Какво е дух и какво е материя? Разликата между дух и материя е като разликата между вода и лед: замръзналата вода е лед, а разтопеният лед е вода. Именно духът в неговата плътност наричаме материя, а материята в нейната финост наричаме дух. Веднъж един материалист ми каза: „Не вярвам в никакъв дух, душа или бъдеще. Аз вярвам във вечната материя“. Отговорих му: „Вашата вяра не се отличава много от моята, само че това, което вие наричате вечна материя, аз наричам дух. Разликата е в термините. Няма за какво да спорим, защото и двамата вярваме във вечността и като се срещнем във вечността, какво значение има, че единият я нарича материя, а другият я нарича дух? Това е един живот без начало и без край“.

Красотата се ражда от хармонията. Какво е хармония? Това е правилна пропорция, правилен ритъм. А какво е животът? — Резултат от хармонията. Зад цялото творение стои хармонията, цялата тайна на творението е в хармонията. Интелектът се стреми да достигне съвършенството на хармонията. Това, което човек нарича щастие, удобство, изгода, всичко, към което се стреми и желае да достигне, е хармония — в по-малка или по-голяма степен той се стреми към хармония. Дори при постигането на най-светските, мирски неща човек винаги желае да постигне хармония, но много често не прилага правилни методи. Предмет, който е достижим както с добри, така и с лоши методи, е един и същ, но пътят, чрез който се стремим да го постигнем, го прави добър или лош. Лош е не самият предмет, а начинът, приложен за неговото достигане.