Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Лорд Кемерън няма право да ми предписва с кого мога да си приказвам и с кого не… — Тя замлъкна насред дума, понеже погледът и падна на мъжа, който в този момент се появи зад гърба на Дейви. Момчето се стресна и пребледня.
— Е, момчето ми, приключи ли вече със задълженията си тук? — запита Питрок Кемерън.
Тъй вярно, сър.
— Е, върви тогава. — Лорд Кемерън не гледаше към Дейви, а над русата му глава към Скай. В този момент тя ненавиждаше тези сребристи очи, приликата със Сокола… — Рифовете и плитчините са вече зад нас, милейди — продължи той, докато Дейви изчезна, — и съм дошъл при вас, за да ви заведа да вечеряме.
Тя сплете пръсти.
— Много мило от ваша страна, но се чувствам твърде изтощена и…
— Всичко това няма да ви отнеме много време, лейди Скай, уверявам ви. И освен това не бива да заспивате, без да сте се нахранили. Естествено, аз проявявам разбиране към вашето състояние, но ви моля все пак да споделите трапезата ми. Дори настоявам да го сторите.
В гласа му се прокраднаха стоманени нотки. Очевидно и той като братовчед си беше свикнал да раздава заповеди и да налага постоянно волята си.
— Милейди? — Той й предложи ръката си и тя колебливо я подхвана. Не искаше да бъде нелюбезна и затова, без да има друг избор, го последва в съседната каюта. — В случай, че ви трябват мистър Нийвън или мистър Морли, те и двамата живеят от другата страна на коридора, а помещенията на екипажа са на долната палуба.
Скай кимна с глава и се опита да се усмихне. Кабината му бе по-скоро практична, отколкото луксозна. Обзавеждането й обаче бе направено с вкус. На полираното писалище бяха натрупани различни книжа и морски карти. Тъмносините завеси от кадифе и семплата покривка на леглото си подхождаха. На масата имаше бяла покривка, сребро и красив порцелан с цветни орнаменти.
— Милейди? — Лорд Кемерън затвори вратата и придърпа един стол за Скай.
— Благодаря — отвърна тя тихо и седна.
Той отиде до масата и взе оттам някаква гарафа.
— Вино? — обърна се към нея със странна усмивка на лицето. — Или вече сте пийнали някоя и друга глътка?
Възмутена, тя пое дълбоко въздух:
— Моля?
— Простете лошите ми маниери — добави той извинително, а тя отклони погледа си от неговия, защото не бе в състояние да понесе повече блясъка в сребристите очи.
— Няма нищо.
— Насъбраха ви се много неща и със сигурност имате правото да се… подкрепите мъничко. — Как ли успяваше този човек да придаде на една напълно безобидна думичка като „подкрепи“ такова звучене? Той постави пред нея чаша с червено вино. Изкушението да я изпразни на един дъх бе твърде голямо, но не биваше да позволява на този мъж да я изнервя. Та той не бе пират, а човек на честта от благороднически произход — със сигурност не трябваше да се бои от него.
Отпи премерено от виното си и си наложи да го погледне право в лицето.
— Да, случиха ми се някои и други неща.
Той се настани срещу нея на масата.
— Чух за вашата храброст, Скай.
— Наистина ли?
Той кимна сериозно.
— Екипажът на „Силвър месенджър“ ни разказа колко решително сте влезли в бой с пиратите, за да зашитите своите ирландски камериерки. Опитът ви очевидно се е увенчал с успех.
— Учила съм фехтовка.
— Известно ми е. Веднъж баща ви спомена това.
— Успяла сте също да се справите с няколко пирати.
— Да.
— Но не и със Сокола.
Тя сведе машинално глава.
— Не.
Мълчанието му продължи толкова дълго, че тя изпита неразумното желание да изкрещи, само и само да наруши потискащата тишина и да хвърли в лицето на този мъж цялата истина.
— Но все пак не ви стори нищо, нали? — попита той накрая.
— Не, лорд Кемерън.
— Скай, скоро ще бъдем мъж и жена, така че още отсега можете да се обръщате на малко име към мен. Казвам се Питрок и всички близки и приятели ме наричат Рок.
Тя се усмихна хладно.
— Щом настоявате, нека бъде Рок — промълви тя послушно.
— Колко приятно е да чуеш името си от такива красиви уста…
— Няма ли да ми кажете как е баща ми, сър?
— Чувства се прекрасно и ни очаква в Кемерън Хол.
— В Кемерън Хол! — повтори тя неразбиращо.
— Какво, не ви ли харесва?
— О, не. Мислех, че пътуваме към Уйлямсбърг.
Лорд Кемерън се изправи, отиде до прозореца, повдигна за няколко секунди една от завесите и видя, че нощта вече е настъпила.
— Уйлямсбърг се е променил много — забеляза той. — Губернаторът Спотсууд се премести в новия си дом и организира множество най-изискани балове. Безброй саби и мушкети за опълчението изпълват склада. Църквата бе обновена и разширена и в града прииждат все повече и повече търговци, включително и от Лондон. Новият облик на столицата ни ще ви направи силно впечатление, Скай.