Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Дейвид се засмя.
— От това, което съм чувал за гостуването й през онази зима в гарнизона в Испания, ти си бил един от малцината офицери, които не са й предложили брак.
— Може би е истина. — Лицето на Ричард придоби замечтано изражение. — Може би именно затова двамата с нея станахме добри приятели. Изглежда тя не вземаше насериозно мъжете, които й се кълняха във вечна любов. Шегуваше се с тях, че са твърде непостоянни и лекомислени, след като лесно заявяват, че са влюбени, и че само след седмица със сигурност ще въздишат по някоя друга. Всъщност аз прекарах с нея много повече време, отколкото всичките й ухажори. Може би толкова често я ухажват и й се кълнат в любов, че тя се чувства отегчена от подобни излияния.
— Това не звучи многообещаващо — каза Дейвид, опитвайки се тонът му да прозвучи небрежно. — В мига, в който я видях, бях готов да поставя в краката й главата, ръката и сърцето си, също като лекомислените и непостоянните й ухажори.
— Ти не си нито лекомислен, нито непостоянен. Ако изпитваш подобни чувства, то те не са мимолетно увлечение. — Ричард се поколеба. — Спомняш ли си наздравицата по време на сватбата ви? Когато казах, че вие изглежда сте създадени един за друг, това не бяха просто красиви думи. Мисля, че двамата много си подхождате.
Дейвид се вторачи учудено в приятеля си.
— Мили Боже, ти наистина имаш дяволско подсъзнание! Не си могъл да предположиш как ще се развият нещата.
— Разбира се, че не. Тогава изглеждаше малко вероятно да оживееш до края на седмицата. — Ричард сви рамене. — Просто ми се струваше правилно вие двамата да се съберете, нещо като онези бойни инстинкти, когато знаеш кога да залегнеш.
— Този път май инстинктът ми изневери. — Дейвид прокара свободната си ръка през косата си. — В сделката, която сключи лейди Джослин, не фигурираше един жив съпруг, и ще бъде непочтено да бъде обвързана с мен против волята й. Адвокатът й вече разглежда възможността за анулиране на брака.
— Предполагам, че анулирането ще отнеме известно време.
— Най-малко няколко месеца.
— Това ти дава време да я накараш да промени намеренията си.
— По дяволите, Ричард, та ние сме неравностойни! Тя е богата, а аз със сигурност не съм. Тя е дъщеря и племенница на лорд, а аз нямам никакви близки, с изключение на Сали, които бих искал да призная.
— Да не би да смяташ да се откажеш без битка само заради гордостта си? — попита Ричард с влудяващо спокоен глас. — Може и да не си й равностоен по произход, но си истински джентълмен и имаш забележителна военна кариера. Ти си напълно приемлив съпруг.
— Тя е влюбена в друг мъж — отвърна Дейвид, спомняйки си за това непреодолимо препятствие.
Думите му смутиха Ричард, но само за кратко.
— Този мъж може би не отговаря на чувствата й. В противен случай тя не би ти предложила да се ожениш за нея. А може и да е женен, но предполагам, че тя притежава достатъчно разум, за да се забърка с женен мъж.
Дейвид поклати глава.
— От това, което ми разказа, връзката им е многообещаваща, но е в начален етап. — Ръката му се вкопчи в патерицата. — Навярно проклетникът е красив, богат, с титла и чудесен характер и във всяко отношение ще бъде идеален съпруг за Джослин.
— Вероятно, но също така е възможно той да не иска да се обвързва — възрази Ричард. — Докато ти си свободен, силно заинтригуван от нея, с представителна външност, която със сигурност очарова жените. А това са значителни преимущества. Защо да не се възползваш от тях?
— Предполагам, че съм чакал някой да ми каже, че е в реда на нещата да се възползвам от положението си и да се опитам да завоювам сърцето й — бавно отвърна Дейвид. — Но все пак не ми се струва правилно. Тя може да има много по-добър съпруг от мен.
— По отношение на богатство и титла, може би да, но мисля, че ти ще й бъдеш много по-добър съпруг, отколкото някой, за когото най-голямото предизвикателство в живота е да си ушие костюм по последна мода. — Ричард разсеяно разтри болния си крак. — Ако си притеснен от мисълта, че може да те сметнат за зестрогонец, никой, който те познава, не би повярвал в подобна клевета, а какво значение има мнението на останалите?
— В твоите уста всичко звучи много просто.
— То наистина е просто. Лейди Джослин едва ли ще те възприеме като сериозен кандидат за съпруг, ако ти не по-малко от нея си нетърпелив да сложиш край на брака ви. Дай й възможност сама да вземе решение. Винаги може да ти каже да си събереш багажа и да си тръгнеш, но изборът трябва да бъде неин. Недей да смяташ, че си предугадил желанията й, нито пък, че е невъзможно тя да те хареса толкова силно, както ти нея.
Дейвид усети как пулсът му се ускори от вълнение. Ричард бе напълно прав.