Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
Клеманс вдигна очи от везмото и отвърна на усмивката му.
— И тъй, братовчедке, ще подпишете ли? Мао̀ тъкмо бе схрускала един захаросан бадем.
— Не, сир братовчеде мой, не мога да подпиша. Днес имаме във ваше лице един много добър крал и аз не се съмнявам, че вие ще постъпите така, както ми говорихте. Но вие няма да живеете вечно, а аз още по-малко от вас. Възможно е да дойдат след вас — дано бог даде колкото се може по-късно! — крале, които няма да съдят така справедливо. Аз съм принудена да мисля и за моите наследници и не мога да ги направя по-зависими от усмотрението на кралската власт, отколкото се полага.
Макар и облечен в подбрани изрази, отказът бе категоричен. Луи, който твърдеше, че ще се справи много по-лесно с графинята с личната си дипломация, отколкото на многолюдни заседания, бързо загуби търпение; засегната бе суетността му. Закрачи из стаята, повиши глас, удари с ръка върху някакъв шкаф; но като срещна погледа на Клеманс, се спря, изчерви се и се помъчи да запази кралското си достойнство.
В борбата на доводите Мао̀ беше по-силна от него.
— Поставете се на мое място, братовчеде — рече тя. — Вие ще имате наследник; бихте ли се съгласили да му оставите една орязана власт?
— Точно така, мадам, аз няма да му оставя орязана власт, нито спомена, че е имал слаб баща. А вие прекалявате с упорството си. Щом като продължавате да ми се противите, аз вземам Артоа под моя власт! Толкова. А вие запретвайте колкото искате ръкавите си, няма да ме уплашите. Отсега нататък вашето графство ще се управлява от мое име, от един от моите сеньори, когото аз ще назнача. Вие пък вече няма да имате право да се отдалечавате на повече от две левги от резиденциите, които ви определих. И повече не се вестявайте пред очите ми, защото никак няма да ми е приятно да ви виждам.
Ударът беше жесток и Мао̀ не го очакваше. Вироглавия наистина се беше коренно променил.
Нещастието не идва само. Отпратена тъй внезапно, Мао излезе от стаята на кралицата, държейки още едно драже в ръката си. Пъхна го машинално в устата си и го хрусна така свирепо, че си счупи един зъб.
Цяла седмица Мао̀ се въртеше в Конфлан като тигър в клетка. С широката си мъжка крачка сновеше постоянно от жилищните помещения, гледащи към Сена, до галериите около главния двор, от които над листака на венсенската гора се виждаха щандартите на кралската резиденция. Яростта й премина всякаква мярка, когато на 15 май Луи Х приведе в изпълнение заканата си и назначи за управител на Артоа маршала на Шампан Юг дьо Конфлан. В избора на този управител Мао̀ видя желание за присмех и върховна обида.
— Конфлан! Конфлан! Повтаряше тя. — Затварят ме в Конфлан и назначават Конфлан, за да ме ограбят.
На всичко отгоре счупеният зъб й причиняваше нетърпими болки; мястото се бе възпалило и подуло. Мао̀ въртеше безспир езика в устата си, не можеше да се сдържи да не разпалва болката.
Гнева си изливаше върху своите приближени; по вре ме на църковна служба удари плесница на метр Рьоние, псалт в параклиса й, задето гласът му бе изневерил. Джуджето Жано Лудетината се криеше в най-забутаните ъгли, щом я зърнеше отдалеч. Тя се нахвърляше, върху Тиери д’Ирсон, обвиняваше и него, и алчните му, роднини, че са причина за всичките й ядове; упрекваше дори дъщеря си Жана, задето не бе съумяла да разубеди мъжа си да не ходи на конклава.
— За какво ни е папа — крещеше тя, — когато ще ни вземат и ризата от гърба! Папата няма да ни върне Артоа.
Една сутрин се сопна на Беатрис:
— А ти не можеш нищо да направиш, нали? Бива те само да прибираш парите ми, да се труфиш с рокли и да си въртиш задника пред първия женкар! Да не си решила вече въобще да не ми помагаш?
— Но как, мадам… Нима каранфиловите зърна, които ви донесох, не облекчиха болките ви?
— Кой ти говори за зъба! Има друг по-голям, който трябва да се извади, и ти знаеш името му. Е да, когато е за любовно биле, веднага ще се размърдаш, ще хукнеш и ще намериш врачки! Но когато ми потрябва истинска услуга…
— Вие забравяте, мадам… Доста скоро забравихте, че аз накарах да упоят месир дьо Ногаре… и на какъв риск се изложих заради вас.
— Не забравям, не забравям. Но днес Ногаре ми се вижда дребна риба…
Въпреки че Мао̀ не се плашеше от мисълта за престъпление, беше й противно да назовава нещата с истинските им имена. Беатрис я познаваше добре и изпитваше известно злорадство, като я заставяше да говори без заобикалки. Гледайки я през дългите си черни мигли, придворната дама отговори с провлачения си, леко ироничен глас, който удължаваше думите в края им: