Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
— Това показва, че вашата компания му е много приятна, братовчедке — отвърна Мао̀ закачливо. — Пък и кой мъж не би харесал такова прелестно същество!
— Страх ме беше — подзе Клеманс със спокойната прямота на чистите души, — че Луи ще се отдалечи от мен, защото съм бременна. Нищо подобно! И ние спим съвсем по християнски!
— Радвам се, много се радвам — рече Мао̀. — Значи, продължава да спи с вас! Какъв добър съпруг имате! Моят, бог да го прости, не беше чак толкова мил.
Тя се приближи до нощната масичка.
— Може ли… братовчедке? — попита тя и посочи купата. — Знаете ли, че заради вас почнах да обичам тия, дражета?
Въпреки че зъбите все още я наболяваха, тя си взе едно и го схруска стоически.
— О, това е от горчив бадем, ще си взема друго!
И като се обърна гърбом към кралицата и Жана дьо Поати, застанали на пет крачки от нея, Мао̀ извади от кесията си едно предварително приготвено драже и го пусна в купата.
„Нищо не прилича тъй много на едно драже като друго драже — си каза тя, — и ако това му загорчи на езика, ще си помисли, че е от горчивината на бадема.“
После се върна към двете жени.
— А сега, Жана — подзе тя, — кажете на вашата етърва какво ви тежи на сърцето и какво тъй много искахте да й съобщите.
— Наистина, сестро моя — рече малко колебливо Жана, — исках да ви споделя мъката си.
„Значи, стигнахме дотам — си помисли Клеманс, — сега ще разбера защо са дошли.“
— Знаете, че моят съпруг е много далеч — продължи Жана, — и неговото отсъствие много ме измъчва. Не бихте ли могли да помолите краля, щото Филип да се върне за дните на раждането? В такова време никоя жена не би желала мъжът й да е далеч от нея. Това е слабост може би; но жената се чувствува закриляна и се бои по-малко от болките, когато бащата е наблизо. Вие скоро ще изпитате същото чувство, сестро.
Мао̀ разбира се, не бе посветила Жана в тайната на своите замисли, но използуваше дъщеря си, за да подготви осъществяването им.
„Ако работата стане — си каза тя, — добре ще е Филип да бъде колкото се може по-рано в Париж, за да вземе регентството.“
Молбата на Жана не можеше да не затрогне Клеманс. Тя се бе опасявала, че ще й говорят за Артоа, и сега почувствува едва ли не облекчение, когато разбра, че просто се обръщат към доброто й сърце. Обеща да се застъпи желанието на Жана да бъде изпълнено.
Жана целуна ръцете й, последвана от Мао̀, която възкликна:
— Колко добра жена сте вие! Аз така и говорех на Жана, че няма кой друг да й помогне освен вас!
Когато излизаше от Венсен, за да се прибере в Конфлан, Мао̀ си мислеше:
„Значи, и това е свършено… Сега трябва да чакаме. Кога ще го изяде той? Довечера може би или след два-три дни. Освен ако Клеманс… Тя не налита на сладки неща, но дано не й се прииска, като на бременна жена, да схруска точно това! Но все едно, и това ще порази Луи, като му отнеме и жената, и детето… Възможно е също камериерът да смени дражетата, преди да са се свършили. Тогава трябва всичко да се почне отначало…“
— Много сте мълчалива, майко — каза учудено Жана. — Посещението мина много приятно. Недоволна ли сте от нещо?
— О съвсем не, момичето ми, съвсем не — отвърна Мао̀. — Полезна работа свършихме ние днес.
IX. МОНАХЪТ Е МЪРТЪВ
Същото естествено събитие, което засега в двора на Франция изпълваше с радост кралицата и графиня дьо Поатие, щеше да причини бури и злочестина в едно малко дворянско имение на десетина левги от Париж.
От няколко седмици лицето на Мари дьо Кресе бе посърнало от мъка и тревога. Тя едва отговаряше, когато я питаха нещо. Тъмносините й очи бяха уголемени от възморави сенки, а върху бледото слепоочие се бе очертала малка вена. В цялото й държане имаше нещо унесено.
— Дали няма пак да почне да линее като миналата година — казваше брат й Пиер.
— Та тя не слабее — отвръщаше госпожа Елиабел. — Любовно нетърпение, ето какво й е; а тоя Гучо не й излиза от главата. Крайно време е да я омъжим вече.
Но когато фамилията Кресе се обърна към братовчеда Сен Вьонан, той отговори, че засега бил твърде зает с делата на лигата в Артоа, за да мисли за женитба.
— Сигурно се е осведомил за материалното ни състояние — каза Пиер дьо Кресе. — Ще видите, майко, ще видите, че може би ще съжаляваме, задето отблъснахме Гучо.
Младият ломбардец продължаваше да посещава от време на време семейството, а Кресе се преструваха, че го приемат като приятел както в миналото. Заемът от триста ливри все още им тежеше, а заедно с него течаха и лихвите. От друга страна, оскъдицата на храни продължаваше и Кресе бяха забелязали, че кантората в Нофл разполагаше с продукти само в дните, когато Мари ходеше там. От чувство на достойнство Жан дьо Кресе понякога искаше от Гучо сметката на техните задължения; но веднъж получил я, не плащаше и най-малка част. А госпожа Елиабел позволяваше на дъщеря си да ходи до Нофл един път седмично, но сега пращаше заедно с нея една прислужница и зорко следеше колко време се бави там.