Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
— А това означава, синко, че ме причислявате към мъжете. Ако е комплимент, мога да кажи, че не съм недоволна от него.
— Наистина е комплимент — рече Филип.
— Все пак ще се върнете ли за раждането?
— Много бих желал, но не мога да ви кажа нищо със сигурност. Този конклав е тъй тънко заплетен, че може да се разнищи само с голямо търпение.
— Ах, безпокоя се, дето ще бъдете толкова дълго време далеч от нас, Филип; моите врагове сигурно ще се възползуват от това в Артоа.
— Тогава се позовавайте на моето отсъствие и не отстъпвайте в нищо; така ще бъде най-разумно — каза Филип и се сбогува.
Няколко дни по-късно граф дьо Поатие потегли за Южна Франция, а Жана се премести в замъка Конфлан.
Както предвиждаше Мао̀, положението в Артоа почти веднага се влоши. Настъпването на пролетта насърчи съюзниците да излязат от замъците си. Тъй като знаеха, че графинята е изолирана и едва ли не в немилост, решиха да се заемат пряко с управлението на провинцията и вършеха това много зле. Анархията обаче им допадаше и имаше опасност примерът им да бъде последван от съседните графства.
Луи Х, завърнал се отново във Венсен, взе решение да свърши веднъж завинаги с тази история. За такива мерки настояваше неговият ковчежник, тъй като от Артоа не постъпваха вече никакви данъци. Това пък даваше повод на Мао̀ да твърди, че била поставена в невъзможност да събира налозите, а и бароните се измъкваха със същия отговор. Това беше единствената точка, по която враждуващите страни бяха в съгласие.
— Не искам повече ни държавни съвети, ни преговори чрез пратеници и парламентьори, на които всеки лъже другия и нищо не се решава — бе заявил Луи Х. — Този път ще разговарям лично аз и ще заставя графиня Мао̀ да отстъпи.
През тези седмици Вироглавия изглеждаше в най-добро здраве. Рядко се оплакваше от обичайните си страдания — пристъпи на кашлица и болки в корема; благочестивото постене, наложено от Клеманс, без съмнение му се бе отразило благотворно. От това той заключи, че направената срещу него магия не е дала резултат. Все пак от предпазливост се причестяваше по няколко пъти на седмица.
Освен това той обкръжи бременната кралица не само с най-добрите акушерки на кралството, но и с най-отговорните светци от рая: свети Лъв, свети Норбер, света Колет, света Юлиана, свети Дрюон, света Маргарита, а също и света Фелисита, която бе имала само мъжки рожби. Всеки ден пристигаха нови реликви; в кралския параклис се трупаха кости от крака и кътни зъби.
Очакването на потомък, за който можеше да бъде сигурен, че ще е от него, бе наистина преобразило краля, бе го превърнало в обикновен, почти нормален човек.
В деня, в който покани графиня Мао̀ при себе си, той изглеждаше спокоен, любезен и разположен. Разстоянието от Шарантон до Венсен не беше голямо. За да придаде на срещата непринудеността на семеен разговор, Луи прие Мао̀ в покоите на Клеманс. Кралицата шиеше везмото си. Луи заговори с примирителен тон.
— Подпишете за форма арбитражното решение, което издадох, братовчедке, защото изглежда, че можем да постигнем мир само на тази цена. А после ще видим! В края на краищата обичайното право на Свети Луи не е толкова ясно определено и вие винаги можете да си вземете обратно с едната ръка онова, което привидно сте дали с другата. Направете, както аз постъпих с шампанците, когато графът на Шампан и сир дьо Сен Фал дойдоха да искат своята харта. Тогава накарах да прибавят: „освен случаите, които по стародавен обичай принадлежат на властвуващия принц и никому другиму“. Затова сега, когато някой случай се окаже спорен, той винаги попада под компетенцията на кралската власт.
В същото време Луи побутна с приятелски жест към графинята купата, от която си вземаше захарни дражета, докато говореше.
Мао̀ предпочете да премълчи, че находчивата формула, с която той толкова много се гордееше сега, бе из мислена от Ангеран дьо Марини.
— Само че, сир братовчеде мой, с мен работата не стои точно така — възрази тя, — защото аз не съм властвуващ принц.
— Какво от това, щом аз упражнявам суверенната власт над вас! Ако има разногласие, то ще бъде отнесено до мен и аз ще го реша във ваша полза.
Мао̀ взе шепа дражета от купата.
— Много хубави, много са хубави… — рече тя с пълна уста, мъчейки се да печели време. — Не съм много лакома за сладки неща, но трябва да призная, че тези са чу десни.
— Милата ми Клеманс знае, че обичам да ги хрускам по всяко време, и винаги се грижи да има от тях в стаята й — каза Луи и се извърна към кралицата с изражение на съпруг, който иска да покаже пълното си щастие.