Убийството на 83-та улица

Улф махна с ръка и продължи със същия тон:

 — Закусили сте рано и сте пътували дълго. Желаете ли да се подкрепите? Кафе или нещо друго за пиене? Сандвич, сладки, плодове? Царевични палачинки с мащерков мед?

Брадичката на Джарет потрепна.

— Омръзна ми вашето нахалство! — Той отхвърли предложението да се подкрепи с нещо и можеше единствено да съжалява, защото никога не е вкусвал царевичните палачинки на Фриц с мед от дива мащерка. — Това е изнудване! Но дори да ви платя, не бихте могли да ми дадете никакви гаранции. Ако вие не кажете на полицията за чековете, Макрей или някой от другите ще го стори.

— Не. Невъзможно е. Те дори не подозират за някаква връзва между вас и Флойд Ванс. Само мистър Гудуин и аз знаем за това.

— Нищо не знаете! Няма никаква връзка! Ако вие…

— Мистър Джарет, не говорете глупости. Приемете действителното положение. Само името Флойд Ванс ви накара да вдигнете телефона, а заради няколко мои думи дойдохте чак тук. Пфу! По дяволите, вие не сте добре.

Струваше си да се види как и в такова трудно положение погледът на Джарет си оставаше все така студен и твърд както когато ме нарече идиот.

— Лъжете за Макрей! Той стои зад тази работа и зад вас.

— Не. Само глупците си служат с лошо скроени лъжи. Единствената ми грижа са интересите на моята клиентка, мис Ейми Деново, дъщерята на Елинър Деново.

— Какво искате? Колко?

— Не искам нищо друго освен да отговорите на няколко въпроса. Нужна ми е информацията, за която ме е наела моята клиентка. Това е всичко — и между другото ангажиментът ми е ограничен. Приех единствено да науча кой и какъв е баща й. Длъжен съм да й кажа само това и каквито и други сведения да ми дадете, ние с мистър Гудуин няма да ги предадем нито на нея, нито на някой друг. — Улф го изгледа многозначително: — Споменахте за изнудване. Всъщност, както ви казах вчера, държа се с вас по-любезно, отколкото заслужавате. Всеки гражданин, който притежава сведения, свързани с престъпление, е длъжен да ги съобщи на полицията. Можех да направя това вчера и да си спестя цялата тази суетня. При разследването със сигурност ще установят самоличността на бащата на Ейми Деново, задължението ми към нея ще бъде изпълнено и ще си получа хонорара. Влизам в тези ненужни неприятности единствено, за да удовлетворя самоуважението си. Предпочитам да получа информацията сам и да ми я дадете лично вие. Нито искам, нито очаквам някаква благодарност от вас.